Шереметя

 с. Шереметя
Община Велико Търново


Село Шереметя е разположено в централната част на Северна България, на 330 - 400 метра надморска височина, с умерено-континентален климат. Землището му е с полупланински характер, с площ от  6697,080 дка. Намира се  на главния път Е-4 София – Варна. Отстои  на 5 км. източно от град Велико Търново и само на 3 км. от Асенова махала, т.е. от древното Търново, по прекия път през местността „Ксилифор”. От Шереметя се отклонява пътят за Елена - прохода Вратник - Сливен,  за историческото село Арбанаси и Петропавловския манастир. Граничи със землището на с. Арбанаси, гр. Лясковец, с. Малки Чифлик и с. Драгижево. Населението е  от 301 жители, П.К. 5034, телефон на кметството 062 / 630 054.


Историческа справка

Село Шереметя е основано от преселници след потушаването на Чипровското въстание през 1688 г. и се е намирало в местността „Голямата чешма”, източно от сегашното село. През 1870 г. е било опожарено от кърджалиите. Историята на с. Шереметя  през XIX и XX век е белязана с построяването на три големи и значими обществени сгради – църквата, училището и читалището. Те не само променят архитектурния му облик, но го превръщат в огнище на просвета, култура и духовно развитие. Около 1876 г. в селото е построена църквата „Св. Архангел Михаил”. В документ е посочена годината 1878, когато църквата е осветена от Митрополит Климент. През 2008г. във връзка със 130 годишния юбилей църквата „Св. Архангел Михаил” е реставрирана и стенописана, по проект от дирекция по вероизповеданията - гр. София на стойност 8 000 лева и с помощта на спонсори. През 2012г. чрез дарени средства на стойност 1 000 лева  външно църквата е стенописана. Читалище „Пробуда” в село Шереметя е основано през 1925г. Строителството на новата сграда започва през 1959г. и завършва в края на 1960г. В  сградата на читалището се помещава и кметството. Училището е построено през 1890г. През 2000г. е закрито. Сега в сградата се помещават „Женско дружество”, „Център за работа с деца и младежи” и „Здравна служба”.


Природни забележителности

Землището на село Шереметя е богато на карстови форми – пещери, извори, валози и други. Природата е изваяла причудливи форми на местности, на които хората са дали подходящи имена - „Дупката”, „Кованлъка”, „Киси Кория”, „Баира”, „Узундол” и др. Разнообразието от природни форми е едно от богатствата на селото. Има 3 кладенеца, 7 чешми и 20 местности. На запад от селото се намира красивата и благоустроена местност „Ксилифор”. Проектираната „Алея на туризма” между Шереметя – „Ксилифор” – Асенова махала и Велико Търново, ще включи селото в една нова комуникация. На североизток е Арнаутската чешма, близо до скалния венец, който огражда височината, върху която се намира село Арбанаси. На изток се намира Голямата чешма, а на югоизток е „Кованлъка” - чешмата карстов извор, водата на която изтича от скалата в изобилна струя. На около 2 км. югоизточно от Шереметя е чешмата „Оджалии”. Около нея са били разположени последните варници, а недалеч от тях – и каменните кариери. В югозападния край на селото е разположена „Робовата чешма”. Преданията разказват, че е градена от роби или че тук са спирали роби. Местността „Канарата” над селото е друга забележителност на Шереметя, място от където се виждат като на длан цялото село и неговото землище. Тя е част от скалния хребет, започващ от Шереметя и в посока селата Момин сбор, Пушево и  достигащ до град Ловеч.


Култура, бит, обичаи

Шереметчани тачели и почитали всички християнски празници – Рождество Христово (Коледа), Нова Година (Васильовден, Сурваки), Великден (Възкресение Христово) и особено  Архангеловден – 8 ноември, сбора на селото, който съвпадал с празника на църквата „Св. Архангел Михаил”. Дълги години църковният храм в Шереметя е бил място не само за молитва, но и за кръщавки, венчавки и тъжни ритуали. Традиция е било всяка неделя стари и млади, заедно с най-малките деца, празнично облечени, да отиват в църковния храм. От 2011г. тази традиция е възродена и всяка неделя църквата е отворена за миряните.

На Нова година (Васильовден), на богата трапеза с много ястия присъствала баница с късмети от дрянови пъпки и с пара в средата. Клончета с пъпки са били наричани съответно за кравите, агънцата, за къщата, кокошките. По-младите роднини ходели на гости на по-старите да им честитят празника и поднесат подаръци. Всяко дете имало дрянова сурвачка, украсена с пуканки и плодове. Най-напред сурвакали близките в дома, след което тръгвали по роднини и съседи. Получавали като награда кравайчета и в редки случаи сладки и малка паричка. Отбелязването на именните дни ставало с  „влачугане”. Именникът се натривал със сняг по главата или го поръсвали с вода за здраве и дълъг живот. Характерни за Шереметя били тъй наречените „беленки”. Ставали през есента, когато се прибирала царевицата. „Беленките” продължавали до късно през нощта, пеели се песни, било весело и забавно. На празнични дни редовно се правело „Хоро сред село”, „На полянката” или „Камулката”.

Днес институциите в селото – държавни и обществени, представени от неправителствени организации, са ангажирани в посока за запазването, съхранението и развитието на културно-историческото наследство на селото. Отбелязват се Коледа, Нова година, Бабинден, Трифон Зарезан, Осми март, Великден, Гергьовден, 24 май,  8 ноември, именни дни и др., със съответните обичаи и традиции. В селото функционират клуб на пенсионера и инвалида „Здравец”, център за работа с деца и младежи, женско дружество, народно читалище с библиотека, наброяваща 4000 тома, самодеен театрален състав с режисьор-постановчик  Петър Петров, както и вокална група „Нежни сърца”, с художествен ръководител Борис Спиридонов.

 

с. Шереметя, ул. „Девета” № 3

Кмет на с. Шереметя е г-н Пламен Петев.

Телефон за връзка: 0884 799 864

Email адрес:plamen.petev@veliko-tarnovo.bg

 

 

 
© 2018 Община Велико Търново. Условия за поверителност. Условия за ползване.