Градът след Освобождението и при Третото Българско царство

След Освобождението, до войните от 1912-1918 г., Търново отново заема важна роля в политическото, административното и културното изграждане на свободна България и нейното управление. В сградата на бившия конак, най-внушителната сграда, построена от майстор Кольо Фичето, Учредителното събрание през 1879 г. изработва първия държавен закон - Търновската конституция. Тук, в Търново, Първото Велико народно събрание избира за държавен глава княз Александър Батенберг, а през 1908 г. на хълма Царевец княз Фердинанд тържествено провъзгласява независимостта на Царство България и става цар Фердинанд І Български.

В системата на освободената държава Велико Търново не е избран за столица. Той остава окръжен град (1882-1933 г.) с Окръжен съвет с Постоянна комисия и техническо отделение.

Във всички български градове и във Велико Търново незабавно започнало строителство на административни, културни, учебни, банкови, търговски и фабрични сгради. Под влияние на западноевропейските страни буржоазната класа изградила нови модерни жилища, отговарящи на новите културно-битови нужди, а изменящият се градски живот изисквал да се направят благоустройствени мероприятия, улични настилки, водоснабдяване, канализация и осветление на улиците. През този период в града са построени Стамболовият мост (1892 г.), железопътната гара с мостовете и тунелите (1900 г.), Модерният театър (1901 г.), Сметната палата (1910 г.), каменният мост в Асенова махала (1933 г.), много хотели, банки и индустриални сгради. Повечето от сградите по главната улица на града са застроени сключено и оформени в духа на модерните архитектурни стилове, а застрояването в новите квартали на запад е индивидуално и свободно. В строителството и архитектурата масово са използвани новите западни стилове “сецесион”, “неокласицизъм” и “неоренесанс”.

През този период станали и двете силни земетресения от 1913 г. и 1928 г., които нанесли огромни щети на старите обществени и жилищни сгради, на архитектурния облик на града и довели до значителни промени в неговата структура.

През годините 1926-1931 г. настъпила стабилизация в града и продължило строителството на обществени и фабрични сгради, на мостове, железопътни линии, банки, хотели, административни сгради, гари, болници и училища.

Превратът на 19 май 1934 г. установил в България режим с противомонархическа насоченост, последван от монархическото управление на синът на цар Фердинанд І - цар Борис ІІІ, след което страната била въвлечена във Втората световна война. Това сложило край на общественото и частното строителство по онова време.

Арх. Д. Колева

 

 
© 2021 Община Велико Търново. Условия за поверителност. Условия за ползване.