Ориенталският град в Османската империя (ХV-ХVІІІ в.)

Османското нашествие на Балканите в края на ХІV в. прекъсва самостоятелното държавно съществуване на България, унищожава нейната цветуща култура и определя за повече от пет века историческото развитие и съдбата на българския народ.

След превземането на Търновград от войските на султан Баязид І в 1393 г. състоянието на града и неговите жители било трагично. Едни от тях са избити, други изселени, трети приели исляма и станали мохамедани. Турците се заселили главно в и около Царевец, а запазилата се част българско население останало да живее в свои махали, именувани на свещеници. В града продължавали да живеят търговци-гърци, арменци, евреи, генуезци, дубровничани и италианци. Османските документи сочат, че към 1479 г. в града имало 132 мюсюлмански домакинства, 468 християнски и 3000 жители.

При завладяването на столицата Търново крепостите, дворците, църквите, манастирите и жилищата са разрушени. Унищожени и заличени са християнската култура, символите и знаците на българската държавност. На мястото на дворците и църквите завоевателите издигнали джамии, конаци и текета. В 1435 г. по времето на Феруз бей началник на румелийските акънджии са построени джамията на Царевец, мостът към турската махала, завие с медресе и имарет.

През този период постепенно изчезнали отбранителните съоръжения на града. На запад се образували нови квартали с нови култови и търговско-занаятчийски центрове - чаршиите. Градът се разделил на две жилищни части турска и българска, като продължавали да живеят и чужденци. Основна градообразуваща единица била махалата. Новите обществени и култови сгради, принадлежащи на господстващата турска националност като джамии, минарета, бани и конаци оформили ориенталския характер на града.

Жилищната архитектура в града от това време е по-малко позната, защото липсват достатъчно данни и запазени образци поради разрушенията и честите пожари, какъвто е големия пожар от 1680 г. В пътеписите на чужденците, минали през града има описания за големината, материалите и конструкцията на жилищата предимно като дървени хижи. Данни за вида на старите средновековни жилища изградени изцяло от ломен камък, с малки прозорчета, с решетки и сводови входове могат да се намерят в къщите от българската - Асенова махала, някои от тях просъществували до земетресението през 1913 г., както и в запазените стари къщи на близкото село Арбанаси.

Според сведенията на католика Петър Богдан Бакшич през ХVІІ в. Търново имало повече от 10 000 жители с 2000 православни къщи и толкова турски, а в описанията “Турция в Европа” от 1840 г. на посетилия тогава града французин Ами Буе се отбелязва, че жителите му наброявали 12 000 и повечето били българи. Генерал Йохмус, който преминал през българските земи отбелязва, че жителите на Търново били 20 000. В “Землеописанието“ на Тодор Хрулев издадено в Букурещ през 1858 г. се съобщава също за 20 000 жители, а в търговското ръководство на г-н Хамамджиев, издадено в Цариград през 1859 г. са записани 30 000 жители.

По това време градът продължавал да се пише и споменава с името Тринава или Тернава.

Арх. Д. Колева

 

 
© 2021 Община Велико Търново. Условия за поверителност. Условия за ползване.