Първият крепостен град по време на Византийската империя (V - VІІв.)

В края на V в. и началото на VІ в. на Царевец, на мястото на тракийското селище е изграден византийски, раннохристиянски град-крепост с каменни стени и кули по ръба на скалния венец. Това потвърждават археологическите разкопки и намерените монети от времето на императорите Анастасий (491-518 г.) и Юстиниан (527-565 г.). При проучванията през 1971-1973 г. и 1977-1978 г. са открити части от кули, две порти - главна западна и северозападна при Лобната скала и крепостни стени, изградени от рустицирани каменни блокове в ширина от 2 м. Намерени са също основи на много жилищни и обществени сгради, доказващи развитието на крепостта като военно-административен и епископски център на Долна Мизия, с разграничени два строителни периода до края на V в. и от началото на VІ в. до втората половина на VІ в.

Археологическите проучвания на крепостните съоръжения показват, че ранновизантийската стена следва извивките на скалния венец и е фундирана върху него. Изградена е от средноголеми ломени камъни, с две добре оформени лица и пълнеж от дребни камъни между тях. Спойката е хоросан (вар и пясък) примесен с дребни парчета счукана тухла, образуващи т.н. “розов хоросан”. Значителни части от крепостната стена и една правоъгълна кула с тухлено стълбище за етажа, засегната от по-късното средновековно строителство, са открити в югоизточната част на Царевец. В по-голяма височина са запазени останките на комплекса от византийски сгради при Третата порта на Главния вход и при западната крепостна стена, северно от Малката порта на по-късния средновековен град.

В крепостта са проучени общо пет базилики. Под останките на средновековния български дворец са разкрити основите на трикорабна базилика с прилежащи към нея сгради и малък епископски дворец. На север от тях са намерени основите на двореца на управителя на града и малка черква с мартириум (мавзолей), които заедно с пресичащите се две улици широки по 7 м. в посока изток-запад и север-юг оформяли градския административен център. За украса, подравняване на зидовете и подово покритие на сградите масово са използвани печени тухли, а за тяхното покритие - керемиди. Разкритите от това време основи на жилищните сгради са разположени по целия терен на хълма. Жилищната архитектура е представена от малки едноделни и двуделни сгради с площ от 20-40 кв.м., със зидове изградени от ломен камък, на глинен разтвор и дебелина от 1 м. и няколко жилищни сгради в по-сложен план с наличие на втори етаж.

Съгласно проучванията на д-р Иван Велков ранновизантийският град се е разполагал също и на хълма Момина крепост, където са открити останки от крепостни стени, порти, съоръжения за водоснабдяване и жилища.

През този период двете крепости на Царевец и Момина крепост са имали такова голямо значение за своята отбрана и за охрана на пътя в пролома на р.Янтра, каквото по-късно по време на Второто българско царство са имали средновековните укрепления на Царевец и Трапезица. През V-VІІ в. това е най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия, споменаван от Прокопий Кесарийски под името Зикидева (Zikideva).

Към втората половина на VІ в. при нашествията на славяни и прабългари по тези земи градът е разрушен. Това потвърждават намерените в руините последни монети на византийския император Ираклий (610-641 г.) и на неговия син Константин. През VІІ в. славяните създават свое селище върху развалините на раннохристиянския град, за което свидетелстват откритите следи от техни жилища, битови премети, оръдия на труда и глинени съдове от типа прабългарска керамика.

 Арх. Д. Колева

 

 
© 2024 Община Велико Търново. Условия за поверителност. Условия за ползване.