Ранно Средновековие (началото на ІХ в. - края на ХІІ в.)

Предполага се, че българският хан Крум след разгрома на византийския император Никифор през 811 г. превръща съществуващата крепост на Царевец в свой отправен пункт за походите си към Цариград и тогава неговите доверени боляри изградили феодален замък, който по-късно е превърнат в царски дворец. В подкрепа на съществуването на ранносредновековна крепост са намерения на хълма златен медальон на хан Омуртаг и поставената в черквата ”Свети четиридесет мъченици” колона с негов надпис.

Ранносредновековното селище било разположено разпръснато в централните части на хълмовете Царевец и Трапезица и по бреговете на р.Янтра. Стратиграфски то се намира над ранновизантийския културен пласт. Добре запазени останки от полунадземни едно и двуделни жилища, с еднолицева каменна зидария на калова спойка, отнасящи се към периода ХІ-ХІІ в. са разкрити в Двореца, край западната и северозападната крепостна стена и около Патриаршията на Царевец. Факт от това време било преизползването на ранновизантийските сгради и доказателство за това са разкритите основи на четири църкви №15, №11, №10 и №13 по западния склон, на няколко жилища, на части от южната крепостна стена, както и находките от оловни печати на византийски сановници (севаст Георги Глава, протоспатарий Ставракий) и керамиката с червена боя и златиста ангоба от периода ІХ-Х в. Първите строителни периоди на Двореца и Патриаршията се датират към края на ХІ в. и началото на ХІІ в.

Останки от ранносредновековни градежи, укрепления и съоръжения са разкрити и на Трапезица. Според проф.Иван Дуйчев през ХІ-ХІІ в. защитата на българската държава от нашествията на печенеги, узи и кумани било от много голямо значение особено когато р.Дунав престава да бъде северна граница на Византийската империя. Тук, на хълма са лагерували “трапезитите” - пазачите на стратегически и планински проходи и най-вероятно те са дали името на крепостта. Намерените фрагменти от керамика в някои от разкритите църкви на Трапезица от началото на ХХ в., като църква № 16, № 2 и № 3, археолозите отнасят към по-ранния период на Х-ХІ век.

Проучените жилища от ивицата на р.Янтра също предхождат по време градежа на църквата “Св.Димитър Солунски”, а при направените разкопки в манастира “Великата лавра” бе разкрита част от крепостна стена от Х-ХІ в. и се намериха монети от ХІ-ХІІ в.

В последните десетилетия на предстоличния период крепостният град вече имал свой оформен облик и структура, за което византийският хронист Георги Акрополит по повод на въстанието на Асен и Петър го споменава като град с името “Стринавос, Триновос” (т.е. три укрепени градове-лагери, подобно на назоваването ”Тримонциум” - трихълмие).

В продължение на четири века историята на града е неизвестна по отношение на владетелите си до избухване на въстанието на братята Асен и Петър в 1185 г. Въстанието срещу византийското владичество се увенчало с успех и довело до признаване на българското царство за независимо през 1187 г.

Арх. Д. Колева

 

 

 
© 2022 Община Велико Търново. Условия за поверителност. Условия за ползване.