Столица на Втората българска държава (края на ХІІ в. - края на ХІV в.)

След извоюваната победа с въстанието на Асен и Петър, след провъзгласяването на Калоян за цар в 1204 г. и архиепископ Василий за патриарх от папския пратеник на кардинал Лъв и особено след попадането на Византия под ударите на латините в 1207 г., новата българска държава бързо се издига като политическа сила на Балканите. Градът Търнов израства като административен, военен, стопански, културен и религиозен център. Той е столица и седалище на върховната политическа власт, на висшата феодална аристокрация и българската православна църква, което променило бита и начина на живот на неговите обитатели. Градът се разпростирал изцяло по хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост (Девинград), техните подножия по поречието и на запад от главния вход на Царевец по днешната улица “Никола Пиколо” до площад “Велчова завера”. Поради укрепеността, непревземаемостта и големината си той заемал второ място след Константинопол и трето след Рим.

От това време са запазени не малко на брой писмени източници, описващи значението и величието на старопрестолния град Търнов. В писмото на архиепископ Василий до папа Инокентий ІІІ от 1204 г. за града е употребено латинското название “Magna civitas Trinovo” т.е. “Великият град Триново”

Столичният град се развил и като значим културен център. Под покровителството на българските царе и феодали са построени много църковни и граждански сгради. Тук се създава и оформя търновската школа, като част от славяновизантийската архитектура и монументална живопис.

По време на Второто българско царство се отличават два строителни периода. Първият строителен период е свързан с царуването на Иван Асен ІІ (1218-1241 г.), който разширил границите на България до три морета. Тогава в главната крепост Царевец феодалният замък е преустроен в царски дворец и главният вход е оформен с подвижния мост. Направени са по-солидни крепостните стени с нови кули, съоръжения и порти, като малката Асенова порта за връзка към Трапезица и Новия град (квартала на занаятчиите и търговците) и Френкхисарската порта за връзка към квартала на “франките” (чуждестранните търговци). За защита на тези прилежащи жилищни квартали са изградени напречни крепостни стени с водни кули и тайни проходи-стълбища, стигащи до реката. През втория строителен период от края на ХІІІ в. и началото на ХІV в. в крепостта е преустроена дворцовата църква и са изградени нови градски църкви и манастири, какъвто е манастирът при Лобната скала. За извършена значителна строителна дейност в двореца при царуването на Иван Александър се споменава и в житието на Теодосий Търновски, написано от цариградския патриарх Калист.

В този период са построени много манастири и църковни сгради извън главните крепости. Такава е черквата “Св.четиридесет мъченици” издигната в чест на победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот кир Теодор Комнин при Клокотница през март 1230 г., която е главна черква на манастира "Великата лавра", разположен на левия бряг на Янтра в подножието на Царевец. В нея се намират едни от най-значимите средновековни писмени паметници - надписите на Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.

Природните дадености на хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост (Девинград), тяхната укрепеност и защита от скали и естествения вал - реката са оценени добре от тогавашните строители. Център на общата отбранителна система на средновековната столица са крепостните стени и съоръженията на Царевец и Трапезица - двете основни цитадели.

Крепостта Царевец се явявала защитна корона на укрепената средновековна българска столица със здравата си крепостна стена, главен вход и две странични, оформени в чупки кули-порти към прилежащите квартали. Главният вход на крепостта, разположен от югозапад на тесен и скалист провлак е организиран с три последователни порти и подвижен мост.

В централната част на Царевец на 219 м. надморска височина се издига укрепения със стени и кули Дворец, с площ от 4872 кв.м. В него е разположена резиденцията на владетеля със стопанските и жилищни помещения, малката и голямата тронни зали, дворцовата черква “Св. Петка Търновска”.

Доминанта в средновековната крепост е Патриаршията като теренна даденост с кота 234 м. надморска височина и като значим архитектурен и религиозен център с площ от 2413 кв.м. В композиция тя представлява укрепен манастир с централно разположена в двора черква “Св.Спас”, южно кула-камбанария и пръстен от жилищни и служебни сгради.

Защитата на разположените по склоновете на Царевец градски квартали е организирана от напречни крепостни стени, спускащи се от двете страни на главния вход (от юг и север) и от крепостни стени и покрити стени-стълбища, завършващи с кули до реката. Наричаният “Нов град” (днес квартал Асенов) представлявал съществена част от средновековната столица със солидните си комуникации и отбранителни съоръжения към двете крепости. Тук, при археологическите проучвания на черквата “Св.четиридесет мъченици” и прилежащия манастир “Великата лавра” е разкрита успоредна на реката 200 м. крепостна стена, с кръгли и правоъгълни кули и таен проход-стълбище, стигащ до крепостта Царевец. Другият квартал на чуждестранните (иностранните) търговци Френкхисар е разположен в югоизточните склонове на Царевец, на равно място заобиколено от завоя на реката. Кварталът все още не е проучен. Защитата му се осъществява от напречна крепостна стена под Балдуиновата кула (края на ХІV в.) и самата река.

Втората по значение крепост на столичния Търнов е известна от писмените извори като град Трапезица. Тя е в процес на проучване и при направените досега разкопките освен 17 църкви, гъсто застроен квартал около южната крепостна стена и югоизточната порта, доказващи същинска средновековна градска тъкан са разкрити още една нова черква, западна порта, голям манастирски комплекс “Св.Йоан Рилски”, северен вход с кула и останки от феодална цитадела. Към нея също е имало напречни крепостни стени, за което свидетелстват останките от разкритата кула при Владишкия мост и старите фотографии с видими останки от зидове-проходи.

Третата средновековна крепост Девинград се намира източно от Царевец и е известна днес като Момина крепост. Наречена е с името Девинград от проф.Иван Гълъбов във връзка с намерения при разкопките надпис върху мраморна плоча. Нейното югозападно подножие срещу крепостта Царевец е обитавано от по-бедно население (наемни хора), което потвърждават разкритите основи на две малки средновековни църкви, няколкото жилища-полуземлянки и грънчарска пещ.

Средновековни останки от укрепления и сгради са открити и по улица “Никола Пиколо”, а от укрепени пунктове и манастири по Арбанашкото плато, източно по хълма Света гора и южно в местността Устието.

Арх. Д. Колева

 

 
© 2024 Община Велико Търново. Условия за поверителност. Условия за ползване.