УНИЦЕФ България стартира информационна и социална кампания, посветена на правото на детско участие
През месец март 2015 година УНИЦЕФ България стартира информационна и социална кампания, посветена на правото на детско участие. Това представлява информирано и доброволно включване на децата – в това число деца от маргинализираните групи, деца на различна възраст и с различни способности – във всички въпроси, които ги засягат пряко или косвено.
Първият етап от кампанията на УНИЦЕФ ще се състои в провеждането на консултации с деца от различни възрастови групи с различен социален статус или етнически произход. От 10 март до 10 април те ще имат възможността да попълнят онлайн анкета - МОЯТ ГЛАС Е ВАЖЕН, засягаща значими въпроси от обществен характер – като образование, здравеопазване, социална защита, свободно време и т.н. Тези консултации ще бъдат взети предвид от Народното събрание и Държавната агенция за закрила на детето при актуализирането на Националната стратегия за детето (повече подробности - тук).
Вторият етап на кампанията ще започне в началото на месец Април и ще бъде насочен към промяна на обществените нагласи по отношение на детското участие.
Какво представлява детското участие?
Детското участие е право на всички деца – както индивидуално, така и когато участват в група или представляват други деца. На индивидуално равнище, децата имат право да бъдат изслушвани и мненията им вземани под внимание, когато възрастните (родители, роднини, учители, лекари, съдии и други специалисти) вземат решения, които ги засягат. Като група, децата имат правото да им се даде възможност да оказват влияние и да дават информация във връзка с решенията, които се вземат в обществото – например в училища, местни администрации, доставчици на услуги, организации на гражданското общество или правителството.
Защо участието е важно?
Участието е основно право, но то също така е и средство, чрез което могат да бъдат реализирани други права.
Правото на детето да бъде изслушвано е регламентирано в Конвенцията на ООН за правата на детето. Тя дава на детето уникален социален и правен статут, признавайки, че макар децата до 18-годишна възраст да нямат пълна автономност, те са носители на пълен набор от права. Това признаване възлага конкретни задължения на възрастните по отношение на децата: от тях се иска да гарантират подходяща закрила и да насърчават най-добрия интерес на детето, но правейки това трябва в същото време да гарантират, че е осигурено време, пространство и възможности децата сами да изразяват своите мнения и те да бъдат вземани под внимание при всички решения и действия, които ги засягат.
