Уважаеми Великотърновци,
Скъпи съграждани,
Винаги съм приемал отредената ми от Вас чест да бъда кмет на този символен на всеки българин град и да нося тежестта на всички решения за днешния и бъдещите дни на общината с дълбоко чувство на отговорност и дълг. Велико Търново не е писта за фантазията или полигон за начинаещи. Велико Търново е изпитание за разума и чувствата, за решимостта и далновидността, за размаха и здравословния консерватизъм. Всяко решение за този свещен град носи бремето на отговорността пред историята. Вярвам в това. И тази моя вяра е непоколебима.
Пандемията COVID 19 едва ли скоро ще влезе в учебниците по история, но тя разтърси в глобален мащаб всички обществени системи.Годината на извънредно положение и извънредна обстановка обърна погледа, надеждите, очакванията на хората към общините – защото останахме най-близо до проблемите, успяхме да реагираме най-бързо и да пре-върнем указанията за справяне с пандемията в адекватни решения. Пандемията ни даде и много надежда. Надежда, събудена от огромния запас на добро в обществото, което може да бъде отключено за реална подкрепа в смислени каузи. Тя доказа, че хуманитарната криза все още не се е превърнала в криза на хуманността!
Пандемията ни промени и в чисто човешки план. Научи ни да ценим онова, което е създадено – от някого преди нас, или от някого до нас, защото превратностите на живота са способни да преобръщат онова, което наричаме „нормално“ за един миг. Пандемията ни научи да уважаваме труда на другия. Трудната ситуация ни показа колко са важни лекарите, медицинските сестри, колко невидим и важен е трудът на социалните работници, на готвача в социалната кухня, на работника в сметосъбиращата фирма. Всеки труд заслужава уважение. Пандемията ни научи да ценим живото общуване, защото то е нашият начин да обменяме мисли, идеи, настроение, енергия. Дано наистина сме научили нещо от трудностите, през които преминахме всички. И дано повече хора имат енергията и интелекта да извлекат поуки от преживяното.
Белезите на бедствията не зарастват бързо. Мандатът на местната власт, който приключва, премина през поредица от катаклизми, природни бедствия и трагични инциденти. Към тях историята добави и изпитанията на война, която се води близо да нашите граници. И ако съпричастността е естествен порив на човешката природа в трудни времена, нека наша задача за следващия мандат да бъде съхранение на тази емпатия и усещане за общност. Да запазим крехките филизи на обединение между хората и да им помогнем да израстат буйни и силни. Нужна ни е повече сплотеност и истинското доверие в общината, в държавата, в нейната способност да се грижи за всеки един гражданин. Показаха ни го жителите на порутените от земетресението турски градове, които нито за миг не загубиха вярата си, че властите няма да забравят никого, че за всеки има парче хляб, чаша топлина и покрив над главата. Хората, които нито за миг не показаха незачитане на разпорежданията, които даваха отговорните институции. Още дълго време в съзнанието на всеки от нас ще отеква онази мъчителна тишина, която се простираше над градовете, когато спасителните служби издаваха заповед за мълчание. Ако успеем за миг да накараме безцелните политически препирни да замлъкнат, сигурен съм, че ще чуем по-добре гласа на хората и ще останем по-дълго човеци.
Уважаеми гости и приятели от Старата столица на България. Зная, че нашият град остава в сърцето на всеки от Вас. Най-добре описа това чувство носителят на наградата „Култура“ на община Велико Търново проф. Иван Станков: „Който стъпи веднъж в него, никога не може да си тръгне. Студентите, курсантите и туристите знаят най-добре това. Времето на града е толкова дълго, че началото му не се вижда. Затова гражданите му вървят по улицата и вдишват и издишват епохи. Хълмовете и кварталите му са така разположени, че никакъв компас не може да ги подреди. Сякаш е построен извън паралелите и меридианите, издига се не в пространства , а във времена.“ Три пъти съм полагал клетва като кмет на Велико Търново и през всичките тези години съм се ръководил от обичта си към любимия град и убеждението, че Вие сте единственият ми съдник. Вашите съвети и идеи, предложения и справедлива критика изграждаха целите, към които се стремихме заедно. С годините те ставаха по-амбициозни, изискванията – по-високи. Така израстваме заедно, вървим напред и създаваме градът и общината, в които ще се влюбват поколения след нас. Обедини ни желанието Велико Търново да бъде:
- съвременен европейския град, който помни историята и цени повереното му наследство;
- град, който олицетворява България и трогва сърцата на всички;
- град, в който живеем в разбирателство и взаимно уважение и заедно правим животът си тук по-добър;
- град, в който децата израстват в съвременни училища, детски градини и имат възможност да бъдат отглеждани в приветливи детски ясли с любов и грижа;
- град, в който младите хора изграждат своето бъдеще, а семействата им пускат котва; град, в който икономиката се развива, а бизнесът е отговорен и уважаван;
- град, който с гордост представя традициите и наследството на България и посреща с любопитство нравите на хиляди гости от цял свят. Ние живеем в Историческата и духовна столица на България.
Това е наша привилегия и отговорност. Ние живеем в града, който развива своя икономически потенциал, своята култура, своите улици и връзки със света по свои правила. Ние няма да изградим най-голямата индустриална зона и няма да издигнем небостъргачи от стъкло, но ще пазим и развиваме бизнеса, който създава работа, стойност и смисъл. Ще съхраним неповторимия облик на града, вдъхновявал поети и писатели столетия наред. Ще на- предваме в технологиите и модерните решения, но ще продължаваме да го правим с мисъл преди всичко за хората. Защото създаденото преди нас, повереното ни наследство, съкровищата на миналото, са дело на култура, история, непоколебим дух и човечност.
Добре дошъл изкуствен интелект! Естественият те приветства! Здравината на корените и славната ни история ни дава увереността в постигнатото и крилете, с които
заедно да продължим напред! В трудните времена, в които ни е отсъдено да живеем, всеки един от Вас има принос в този успех!
инж. д-р Даниел Панов