В непрекъснато изкачване и слизане из лабиринта от стръмни, тесни улички, безброй стъпала и закътани дворове – така преминава денят ни, когато живеем в Старо Търново или сме дошли тук на гости. Нагоре и надолу са посоки, но и релеф, който заедно с река Янтра създава огледален пейзаж от долепени една до друга сгради с чудновата геометрия. Къщи без прави ъгли, с входове от различни етажи и улици, на калкан, което позволява на съседските разговори да преминават необезпокоявано през стените.
Разхождайки се нагоре-надолу, си задаваме въпроса, как архитектурата и географията влияят върху взаимоотношенията ни? Кое определяме като близо в пространството и кое – като близост в разбиранията? Защото близостта е повече от липса на отстояние.
Тази година фестивал „48 часа Варуша юг“ разглежда идеята за близост в нейните различни измерения. Търсим я в процеса на изграждане на доверие, в съвместното преодоляване на трудности и организирането на добросъседски инициативи. Разпознаваме я и в проявата на детско любопитство, в дребните жестове, в артистичните намеси, в танците, в общите ритуали. Откриваме, че дори и в най-тесните пространства може да се разгърне цял един свят.
В опит да осмислим близостта, която самото пространство създава, се отправяме на разходка и из съседните на Варуша квартали – Асенова махала и Света гора. От хълмове, но и от баири с панорамни гледки откриваме паралели и контрасти, които ни свързват – в картината, която силуетът на Велико Търново очертава, нещо далечно като разстояние е сякаш досами погледа ни, а привидно недостъпното се оказва далеч по-близо.
В годината, когато разбирането ни за граници се промени, ние разширяваме още малко перспективата и поглеждаме към най-близките квартали. Към съседните държави. Към света.
Нагоре-надолу: далеч по-близо е покана да преоткрием Търново. А може би близостта се случва не в пространството, а в начина, по който обитаваме града и се грижим един за друг.
А ти, ти колко близо си? Ела и ти!