НАРЕДБА за определянето и aдминистрирането на местните данъци на територията на Община Велико Търново

Глава първа
Общи положения
Чл. 1 С тази наредба се урежда реда на администриране и начина на определяне размерите на местните данъци на територията на Община Велико Търново.
Чл. 2 В общинските бюджети постъпват следните местни данъци:
1. Данък върху недвижимите имоти;
2. Данък върху наследствата;
3. Данък върху даренията;
4. Данък при възмездно придобиване на имущества;
5. Данък върху превозните средства;
6. Патентен данък;
7. Туристически данък;
8. Данък върху таксиметров превоз на пътници; /добавена с Решение № 404/29.09.2016 г./;
9. Други местни данъци, определени със закон /добавена с Решение № 991/29.03.2018 г./;
Чл. 3 (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси.
(2) Когато до края на предходната година Общинския съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.
(3) Не се допускат изменения в приетите от Общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.
Чл. 4 Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.
Чл. 5 (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация, определени с конкретна заповед на кмета на общината, по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
(2) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от частни съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения -на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.
(4) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е Общинският съвет.
 
Глава втора
Местни данъци
Раздел І
Данък върху недвижимите имоти
Чл. 6 (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
(4) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително./добавена с реш.954 от 19.12.2013 г./
Чл. 7 (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
(2) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.
(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът. При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него. /изменена с Решение № 519/26.01.2017 г./
(5) За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Чл. 8 Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
Чл. 9 (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:
1. в брой в касите на общината;
2. по банков път – по банковата сметка на общината;
3. с пощенски запис;
4. по електронен път.
(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Чл. 10 (1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим./изменен с Решение № 129/27.02.2020 г./
(2) На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. ./изменен с Решение № 129/27.02.2020 г./
 
Чл. 11 Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Чл. 12 От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл.24 от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 13 Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.
Чл. 14 Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер, определен по Приложение 1 от настоящата наредба.
Чл. 15 Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Чл. 16 (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.
(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.
(3) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.
(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.
Чл. 17 (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси към 1 януари на годината, за която се дължи.
(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.
Чл. 18 (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
Чл. 19 (1) Необходимо условие за определяне на данъка е наличието на подадена данъчна декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и такси.
(2) Когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
Чл. 20 При промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, лицата по чл. 9 предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
 
Раздел ІІ
Данък върху наследствата
 
Чл. 21 (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.
Чл. 22 (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.
Чл. 23 (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.
Чл. 24 (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл.23 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл.32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
Чл. 25 Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 26 (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 27 Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, съгласно Приложение 2 от настоящата наредба.
Чл. 28 Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл.38 и чл.39 от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 29 Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 30 Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
 
Раздел ІІІ
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин
 
Чл. 31 (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
(3) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.
(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.
(5) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.
(6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.
Чл. 32 Данъкът се заплаща от лицата по чл.45 от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 33 Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
Чл. 34 (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен с Приложение 3 от настоящата наредба.
(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер определен с Приложение 4 от настоящата наредба, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.
Чл. 35 Освобождават се от данък придобитите имущества по чл.48 от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 36 (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.
 
Раздел ІV
Данък върху превозните средства
/добавен с Решение № 1341/31.01.2019 г./
 
 Чл. 37 С данък върху превозните средства се облагат:
1.превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
2.корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
3.въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.
Чл. 38 Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
Чл. 39 (1) Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
Данните се предоставят на Община Велико Търново от Министерството на финансите.
(2)Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в 6 месечен срок съгласно чл. 32 ЗМДТ.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. пътното превозно средство е придобито по наследство; 
2. пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице; 
3. собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната; 
4. са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък; 
Чл. 40 С Приложение 5 от настоящата наредба се определя размерът на данъка за следните превозни средства:
1)Леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона.
2)Ремаркета на леки и товарни автомобили с техническа допустима максимална маса  не повече от 3,5 т.
3)Мотопеди и мотоциклети.
4)Триколесно превозно средство, определено в чл. 4 от Регламент (ЕС) №168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.)
5)Автобуси в зависимост от броя на местата.
6)Товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 3.5 т., но не повече от 12 т. за всеки започнати 750 кг товароносимост.
7)Седлови влекачи и влекачи за ремаркета.
8)Специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите.
9)Автокранове с товароподемност над 40 тона.
10)Трактори.
11)Други самоходни машини.
12)Моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.
13)Товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона.
14)Кораби, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за кораби, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхти и скутери.
15)Кораби, без яхти, скутери, влекачи и тласкачи, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища.
16) Джетове.
17) Ветроходни и моторни яхти.
18) Скутери.
19)  Влекачи и тласкачи.
20) Речни и несамоходни плавателни съдове.
21) Граждански въздухоплавателни средства
Чл. 41(1) За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т., годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се определя по следната формула:
ГДПС = ИмК х  ЕК,
където:
ГДПС е годишният размер на данък върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т.
ИмК – е имущественият компонент и се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила.
ЕК е екологичният компонент и се определя от Общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила.
Имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:
ИмК = СkW x Кгп, където:
СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен от Общински съвет Велико Търново (Приложение 5 от наредбата/
Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в следните размери:
 
Брой на годините от годината на производство, включително годината на производство
Коефициент
Над 20 години
1,1
Над 15 до 20 години включително
1
Над 10 до 15 години включително
1,3
Над 5 до 10 години включително
1,5
До 5 години включително
2,3
 
 
 
  1. Великотърновски общински съвет определя Екологичният компонент в зависимост от екологичната категория на автомобила както следва:
Екологична категория
Коефициент
Без екологична категория, “ЕВРО 1” и “ЕВРО 2”
1,1
“ЕВРО 3”
1,00
“ЕВРО 4”
0,90
“ЕВРО 5”
0,80
“ЕВРО 6” и “EEV”
0,60
 
 
 (2) Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.
Чл. 42 Освобождават се от данък превозните средства на:
1.държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, линейки и пожарни на други лица, както и на Държавна агенция „Технически операции" за изпълнение на дейностите, определени със закон; 
2.дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност; 
3.Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията; 
4.лекият автомобил-собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.
 (2)Освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) №168/2013.
 (3)При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година. 
(4)За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено „Пътна полиция" по месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. 
(5) Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти - БДС 15980 и БДС ISO 7591.
Чл. 43 (1)За мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологичната категория “Евро 4“ данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории, по-високи от “Евро 4” - с 60 на сто намаление от определения по реда на чл. 55, ал. 3 ЗМДТ данък.
(2)За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т. влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория “Евро 4”, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на “Евро 5”, “Евро 6” и “ЕЕV” - с 50 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 ЗМДТ данък.
(3)За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5 ЗМДТ, при условие че не се използват за други цели.
(4)Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.
Чл. 44. (1)Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
(2)За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.
(3)Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява със:
т. 1.проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и: 
а)системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а или
б)съответната система за администриране на местни данъци и такси на Община Велико Търново, или 
т. 2.представяне на издаден или заверен от Община Велико Търново документ. 
(4)Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.
Чл.45.Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите когато собствениците нямат постоянен адрес – в приход на общината по регистрация на превозното средство.
 
Раздел V
Патентен данък
Чл. 46 (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. Оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. Лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.
(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл.204, т.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл. 47 (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл.46. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) В случаите по ал.1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал.1 и 2.
(4) В случаите по ал.1 и 2 дължимият, съответно внесеният, данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.
(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.
Чл. 48 За целите на патентния данък се определят зони съгласно Приложение 6 от настоящата наредба.
Чл. 49 (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси.
(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.
(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.
(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
(6) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, се облагат по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Чл. 50 (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:
1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
2. Физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 -36 от приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;
3 Физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;
4. Лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4, Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н от ЗМДТ е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара./изменена с Решение № 129/27.02.2020 г./
 
 
(2) Независимо от чл.49, ал. 4 данъчното облекчение по ал.1, т.1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.
Чл. 51 (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.
(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал.1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.
(3) Лицата подават декларация по ал. 1 за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.
(4) Лицата подават данъчна декларация по ал.1 и за възникването на обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл.47, ал.1 и 2.
Чл. 52 (1) Данъчните декларации по чл.51 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец
(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.
Чл. 53 (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:
1. за първото тримесечие - до 31 януари;
2. за второто тримесечие - до 30 април;
3. за третото тримесечие - до 31 юли;
4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.
(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 46, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаването й.
(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл.61 о, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника.
Чл. 54 Лицата по чл.46, aл.1 заплащат патентен данък в размерите посочени в Приложение 7 от настоящата наредба.
 
Раздел VI
Туристически данък
Чл. 55 (1) С туристически данък се облагат нощувките.
(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.
(3) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на  местата за настаняване.
(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.
(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за предоставените нощувки през предходната календарна година.
Чл. 56 (1) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно категорията на местата за настаняване./Изменена с реш.№ 1248 от 25.09.2014 г./
(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.
(3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.
(4) Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон, мястото за настаняване или туристическата хижа, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон, мястото за настаняване и туристическата хижа до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва./Отменена с реш.№ 1248 от 25.09.2014 г./
(5) Разликата по ал. 4 се определя по следната формула: Р = (РДхПКхДх30/100) - ДД,
където:/Отменена с реш.№ 1248 от 25.09.2014 г./
Р е разликата за внасяне;
РД - размерът на данъка по ал. 1;
ПК - пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон, мястото за настаняване или
туристическата хижа за календарната година;
Д - брой дни в годината;
ДД - сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.
Чл. 57 Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма./Изменен с реш.№ 1248 от 25.09.2014 г./
 
 
РАЗДЕЛ VII
ДАНЪК ВЪРХУ ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ
/добавен с Решение № 404/29.09.2016 г./
Чл. 58 (1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
 (2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси.
 (3) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на Община Велико Търново по Закона за автомобилните превози.
Чл. 59 (1) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници е в размер на 500,00 (петстотин  лева). Данъкът се определя от Общинския съвет  в срок до 31 октомври на предходната година.
 (2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал. 1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
 (3) Когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в срока по ал. 1, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.
Чл.60 (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
 (2) В декларацията по ал. 1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.
 (3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.
 (4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в съответната община.
Чл. 61. Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на съответната община, за територията на която е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Чл. 62 (1) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:
          ДДТГ = ГДТПП x БМ,
                                 12
където
ДДТГ е дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 59
БМ е броят на календарните месеци от текущата година, съответстващи на срока, за който е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. /изменена с Решение № 991/29.03.2018 г./
 (2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:  /изменена с Решение № 991/29.03.2018г./
                   ПДТПП x ОМ
НВДТПП = ________________
                         БМ
НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП - платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за
който е издадено разрешението;
БМ - броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;
ОМ - оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Чл. 63 Данъкът по чл. 59 се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
Чл. 64 Възстановяване на надвнесен данък по чл. 62, ал. 2 се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
 
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
 
Данъкът върху недвижимите имоти се определя в размер на 2,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се дължи.
 
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
 
Размерът на данъка върху наследствата се определя поотделно за всеки наследник или заветник, съобразно наследствения му дял, както следва
1. за братя и сестри и техните деца - 0,7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
2. за лица извън посочените в т. 1 - 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.
 
 
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
 
При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 от Закон за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, както следва:
1. 0,7 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;
2. 5 на сто - при дарение между лица извън посочените в т. 1
 
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
 
При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя в размер 2,5 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-високата стойност.
 
 
 
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
/добавено с Решение № 1341/31.01.2019 г./
 Чл.1.За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. годишният данък се определя в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила и екологичната категория, която притежава.
а).до 55 kW включително - 0,34 лв. за 1 kW; 
б).над 55 kW до 74 kW включително -  0,54 лв. за 1 kW; 
в).над 74 kW до 110 kW включително – 1,50 лв. за 1 kW; 
г).над 110 kW до 150 kW включително – 1,90 лв. за 1 kW;
д).над 150 kW до 245 kW включително – 2,00 лв. за 1 kW; 
е).над 245 kW – 2,10 лв. за 1 kW;
Чл.2.За ремаркета на леки автомобили и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. се заплаща следния данък:
а) Товарно ремарке – 6,50 лв.
б) Къмпинг  ремарке – 13,00 лв.
Чл. 3. За мотопеди се заплаща данък в размер на 13,00 лв., а за мотоциклети както следва:
а).до 125 куб. см включително – 15,60 лв.
б). над 125 до 250 куб. см включително – 32,50 лв.
в).над 250 до 350 куб. см включително – 45,50 лв.
г).над 350 до 490 куб. см включително – 65,00 лв.
д).над 490 до 750 куб. см включително – 97,50 лв.
е).над 750 куб. см – 130,00 лв.
Чл.4.За триколесно превозно средство, определено в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.),  данъкът се определя на базата на общото тегло, както следва:
а). до 400 кг включително – 5,20 лв.
б). над 400 кг – 7,80 лв.
Чл.5. За автобуси данъкът се определя в зависимост от броя на местата за сядане, както следва:
а). до 22 места, включително мястото на водача – 65,00 лв.
б). над 22 места, включително мястото на водача – 130,00 лв.
Чл.6. За товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 3,5 т., но не повече от 12 т. се заплаща данък в размер на 13,00  лв. за всеки започнат за всеки започнати 750 кг товароносимост.
Чл.7.За седлови влекачи и влекачи за ремаркета в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, данъкът се определя както следва:
Брой оси на седловия влекач / влекача за ремарке
Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача
Данък (в лв.)
 
равна или повече от
по- малка от
задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното
други системи за окачване на задвижващата ос/оси
А) с две оси
-
18
10,4
36,4
 
18
20
36,4
83,2
 
20
22
83,2
191,1
 
22
25
247
444,6
 
25
26
444,6
780
 
26
28
444,6
780
 
28
29
430,3
518,7
 
29
31
518,7
851,5
 
31
33
851,5
1181,7
 
33
38
1181,7
1795,3
 
38
-
1309,1
1779,7
Б) с три и
36
38
832
1154,4
повече оси
38
40
1154,4
1596,4
 
40
-
1596,4
2362,1
Чл.8.За специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите, се заплаща данък в размер на 65,00 лв.
Чл.9. За автокранове с товароподемност над 40 тона се заплаща данък в размер на 130,00 лв.
Чл.10. За трактори се заплаща данък в размер както следва:
а). от 11 kW до 18 kW включително – 6,50 лв.
б). над 18 kW до 37 kW включително – 9,10 лв.
в). над 37 kW – 13,00 лв.
Чл.11. За други самоходни машини се заплаща данък в размер на 32,50 лв.
Чл.12. За моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013, се заплаща данък в размер на 65,00 лв.
Чл.13.За товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона в зависимост от допустимата максимална маса, от броя на осите и вида на окачването, се заплаща данък в размер както следва:
 
 
Брой оси на моторното превозно средство
Допустима максимална маса
Данък (в лв.)
 
равна или повече от
по- малка от
задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното
други системи за окачване на задвижващата ос/оси
А) с две оси
12
13
39
79,3
 
13
14
79,3
218,4
 
14
15
218,4
308,1
 
15
-
308,1
696,8
Б) с три оси
15
17
79,3
137,8
 
17
19
137,8
282,1
 
19
21
282,1
366,6
 
21
23
366,6
564,2
 
23
-
564,2
877,5
В) с четири оси
23
25
366,6
371,8
 
25
27
371,8
579,8
 
27
29
579,8
920,4
 
29
-
920,4
1365
 
 
 
Чл.14.За корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите, се заплаща данък в размер на 1,30 лв. за всеки започнат бруто тон.
Чл.15.За корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища, се заплаща данък в размер на 1,30 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона, включително и 0,13 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона.
Чл.16.За джетовете се заплаща данък в размер на 130,00 лв. за брой.
Чл.17.За ветроходните и моторните яхти се заплаща данък в размер на 26,00 лв. за всеки започнат бруто тон.
Чл.18.За скутерите се заплаща данък в размер на  3,50 лв. за киловат.
Чл.19.За влекачите и тласкачите се заплаща данък в размер на 0,20 лв. за киловат.
Чл.20.За речните несамоходни плавателни съдове се заплаща данък в размер на 0,65 лв. за тон максимална товароподемност.
Чл.21.За гражданските въздухоплавателни средства се заплаща данък в размер както следва:
а).за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – 26,00 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло.
б).за параплан – 15,60 лв.
в).за делтаплан – 15,60 лв.
г).за мотоделтаплан – 26,00 лв.
д).за свободен балон – 39,00 лв.
е).за планер – 39,00 лв.
 
ПРИЛОЖЕНИЕ 6 към чл. 46
 
За целите на патентния данък се определят следните зони на територията на Община Велико Търново:
1. Първа зона: гр.Велико Търново;
2. Втора зона: населените места от ІV и V категория населено място, а именно: с. Арбанаси, с. Беляковец, гр. Дебелец, гр. Килифарево, с. Леденик, с. Ресен, с. Самоводене;
3. Трета зона: всички останали места на територията на Община Велико Търново
 
ПРИЛОЖЕНИЕ 7
За посочените по-долу дейности се заплаща патентен данък (в лева) за 2012 г., както следва:
 
Видове патентни дейности и годишни размери на данъка
Зони
1 зона
2 зона
3 зона
1. Места за настаняване с не повече от 20 стаи - данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта:
 
 
 
1 и 2 звезди
200
25
25
2. Заведения за хранене и развлечения - данъкът се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта:
 
 
 
а) ресторанти:
 
 
 
1 - 2 звезди
15
1
1
3 звезди
30
6
6
б) заведения за бързо обслужване:
 
 
 
1 - 2 звезди
8
1
1
3 звезди
20
3
3
в) питейни заведения с изключение на посочените в буква "е":
 
 
 
1 - 2 звезди
8
1
1
3 звезди
20
2
2
г) кафе-сладкарници:
 
 
 
1 - 2 звезди
8
1
1
3 звезди
30
3
3
д) барове:
- дневни:
 
 
 
2 звезди
30
3
3
3 звезди
52
10
10
- нощни:
 
 
 
2 звезди
39
5
5
3 звезди
65
20
20
е) бюфети, каравани и
 
 
 
павилиони - за обект:
300
75
75
3. Търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ на обекта - данъкът се определя за 1 кв. м нетна търговска площ според местонахождението на обекта:
17
4
4
4. Платени паркинги - данъкът се определя за място за паркиране според местонахождението на обекта:
90
20
20
5. Дърводелски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
500
100
50
6. Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
540
110
40
7. Търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
1 500
700
500
8. Обущарски и шапкарски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
90
40
40
9. Металообработващи услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
750
200
100
10. Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги - данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:
608
132
60
11. Машинописни и/или копирни услуги - данъкът се определя на брой устройство според местонахождението на обекта:
508
224
180
12. Козметични услуги, поставяне на татуировки - данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:
630
200
130
13. Маникюр, педикюр - данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:
338
77
60
14. Часовникарски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
313
70
60
15. Тапицерски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
438
200
180
16. Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
890
230
190
17. Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
1 350
350
280
18. Ремонт на електро- и водопроводни инсталации - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
405
132
100
19. Стъкларски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
540
132
100
20. Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
694
174
47
21. Отдаване на видеокасети под наем - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
2 500
600
300
22. Компаньонки и компаньони - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
6 440
3 520
3 000
23. Масажистки и масажисти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
1 680
660
500
24. Гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
5 600
2 750
2 000
25. Фотографски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
750
300
200
26. Посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
1 500
200
100
27. Санитарни възли, наети под аренда - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
340
190
150
28. Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
198
71
50
29. Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
98
61
50
30. Заложни къщи:
28 000
6 600
3 000
31. Продажба на вестници, списания, българ-ска и преводна литература - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
188
60
30
32. Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и други) - данъкът се определя според местонахождението на обекта:
995
390
300
33. Игри с развлекателен или спортен характер - данъкът се определя за брой съоръжения според местонахождението на обекта:
 
 
 
а) развлекателни игрални автомати и други игри, функциониращи с монета или жетон:
198
112
100
б) минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла:
26
10
8
в) зали за боулинг и кегелбан - за игрален коридор, и билярд - за маса:
140
55
40
34. Фитнес центрове и спортни зали - данъкът се определя
- според местонахождението на обекта
(за кв.м.):
4
2
1,5
- за брой уред:
840
440
300
35. Химическо чистене, пране и гладене - данъкът се определя на брой съоръжения според местонахождението на обекта:
440
187
133
36. Мелничарски услуги:
 
 
 
а) мелници за брашно
( за линеен сантиметър от дължината на млевната линия)
18
18
18
б) мелници за фураж стационарни
600
600
600
37. Услуги с атрактивен характер:
 
 
 
а) корабчета (на брой)
750
750
750
б) лодки (на брой)
450
450
450
в) яхти (на брой)
900
900
900
г) джетове (на брой)
900
900
900
д) влакчета (на място)
30
30
30
е) файтони (на място)
75
75
75
ж) водни ски, водни пла нери и сърфове, водни ко лела, включително надуваеми, водни увеселения (на брой оборудване)
150
150
150
з) зимни ски (включително ски екипировка), зимни кънки, сноубор дове, шейни (на брой оборудване)
150
150
150
и) въртележки, виенски колела, блъскащи се колички, велосипеди и рикши(на място)
150
150
150
к) детски колички и моторчета(на брой)
150
150
150
л) стрелбища (на брой)
300
300
300
38. Обучение на водачи на моторни превозни средства - данъкът се определя за брой моторно превозно средство в следните размери:
 
 
 
а) мотопеди, мотоциклети
475
275
200
б) други МПС
950
550
400
39. Услуги "Пътна помощ" на пътни превозни средства (за брой превозни средства)
2 000
2 000
2 000
40. Услуги със земеделска и горска техника - данъкът се определя за брой техника, както следва:
 
 
 
а) комбайн
330
330
330
б) трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини
110
110
110
в) прикачни, навесни и стационарни машини
11
11
11
 
 
 
 
 
ПРИЛОЖЕНИЕ 8
 
Размерът на дължимия данък по чл.56 се определя, както следва:
 
1. Местата за настаняване:
а) категория 1 звезда - 0,60 лв. за нощувка;
б) категория 2 звезди - 0,70 лв. за нощувка;
в) категория 3 звезди - 0,80 лв. за нощувка;
г) категория 4 звезди - 1,00 лв. за нощувка;
д) категория 5 звезди - 1,50 лв. за нощувка;
Настоящата Наредба е приета с Решение № 65/28.12.2011 г. на Великотърновски общински съвет и влиза в сила 7 дена след публикуването й в местния печат.
 
НИКОЛАЙ АШИКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
 

 

 
© 2020 Община Велико Търново. Условия за поверителност. Условия за ползване.