Местна икономика

Водещи икономически сектори на територията на община Велико Търново

• Икономиката на Велико Търново е сравнително разнообразна. Преработващата промишленост създава 28,4% от добавената стойност на предприятията;
• Услугите играят водеща роля в икономиката на Велико Търново. Търговията и строителството носят съответно 17,9% и 12,9% от добавената стойност на предприятията в общината;
• На следващо място са транспортът (7,4% от добавената стойност) и здравеопазването (5,7% от добавената стойност). Предприятията в хотелиерството и ресторантьорството носят 3,8% от добавената стойност.

Структура на икономиката на община Велико Търново и България според добавената стойност по факторни разходи на нефинансовите предприятия, 2019 г.

Динамика на водещите икономически сектори в община Велико Търново

• Сред най-динамичните сектори в икономиката на Велико Търново са информационните и комуникационните технологии (4,0% от добавената стойност), административните и спомагателни дейности (3,9% от добавената стойност) и професионалните дейности (3,0% от
• Информационните технологии и услуги и административните дейности на практика удвояват своята добавена стойност в периода от 2014 до 2019 година;
• Велико Търново се оформя като основна дестинация за дигитални компании след водещите София, Пловдив, Варна и Бургас.

Динамика на водещите икономически сектори в община Велико Търново

• Произведената продукция в промишлеността е на стойност 512 млн. лв. през 2019 г. Водещите сектори са хранително-вкусовата промишленост и производството на изделия от каучук и пластмаси;
• Тези сфери носят близо 65% от произведената продукция в промишлеността на Велико Търново. На следващо място идват производството на текстил и облекло, машиностроенето и производството на метални изделия;
• Добавената стойност на един нает в промишлеността достига 26 727 лв. през 2019 г. Средната брутна месечна заплата в промишлеността расте изпреварващо и достига 1 028 лв. през 2019 г.

Разбивка на наетите лица в преработващата промишленост в община Велико Търново

• Преработващата промишленост на територията на община Велико Търново наема общо 6,9 хил. работници, като техният брой спада с около 9% в периода от 2014 до 2019 година;
• В хранително-вкусовата промишленост са наети 30% от работещите в промишлеността в рамките на общината;
• Средната брутна месечна заплата в промишлеността расте изпреварващо и достига 1 028 лв. през 2019 г., което е малко над средната заплата за община Велико Търново.

Наети лица в третичния обслужващ сектор в община Велико Търново

• Общо 23 839 души са наети в третичния сектор в община Велико Търново през 2019 г., като това са 75% от всички наети на територията на общината. Броят на наетите в услугите постоянно нараства и води динамиката на пазара на труда в община Велико Търново;
• В периода от 2014 до 2019 г. броят на наетите в услугите в община Велико Търново нараства с над 1,6 хил. души. Новите работни места са концентрирани в строителството (+638 наети), транспорта (+587 наети), хотелиерството и ресторантьорството (+170 наети), както и в административните и спомагателни дейности (+667 наети), информационните технологии и услуги (+102 наети) и класическите професионални дейности (+62 наети).

Брой предприятия и наети лица на територията на община Велико Търново

• В условия на икономически подем броят на предприятията в община Велико Търново се увеличава с 5,2% в периода от 2014 до 2019 г. и достига 5 182;
• 92% от предприятията в община Велико Търново са микропредприятия (от 0 до 9 наети лица). В тях работят около 18% от наетите лица;
• 330 са малките предприятия (от 10 до 49 наети), като в тях работят 25% от всички наети лица;
• 72 са средните предприятия (от 50 до 249 наети), като в тях работят 31% от всички наети лица;
• Големите предприятия (над 250 наети лица) са 11 и осигуряват заетост на 8 201 лица или близо 26% от наетите;

Източници: НСИ, собствени изчисления

Все по-голяма част от заетостта в община Велико Търново се концентрира в средните предприятия.

Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията в община Велико Търново

• Преките чуждестранни инвестиции на територията на община Велико Търново са на стойност 61 млн. евро към края на 2019 г.;
• Най-голям дял от преките чуждестранни инвестиции в нефинансови предприятия в община Велико Търново са насочени към индустрията – над 45% през 2019 година;
• На следващо място се нареждат операциите с недвижими имоти, които формират над 27% от преките чуждестранни инвестиции в нефинансови предприятия.

Иновационен потенциал на община Велико Търново и развитие в дигиталната сфера

• За научната и развойната дейност в общината е ключова ролята на висшето образование. Във Велико Търново се обучават близо 12 хил. студенти, като около 9,2 хил. от тях се обучават в Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" и над 2 хил. са в Национален военен университет "Васил Левски" – Велико Търново;
• Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий“ покрива почти всички професионални направления. Висшето училище се класира на четвърто място в направление Информатика и компютърни науки, което е особено релевантно към иновационния му потенциал, а класирането му в тази категория постепенно се подобрява. Реализацията на завършилите студенти в региона обаче остава относително ниска;
• Велико Търново има относително добра среда за развитие на стартъпи и ръст в дигиталната сфера. Годишният доклад на Българската асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) представя профил на местната екосистема на Велико Търново и посочва като силни страни на общината както добрите висши училища, така и големият брой професионални средни училища;
• Велико Търново се разглежда като петата аутсорсинг дестинация в страната – след София, Пловдив, Варна и Бургас. Характерното за Велико Търново и другите дестинации извън топ 3 на страната е преобладаващото присъствие на компании, чийто централен офис е в София. На практика това са компании, които разрастват присъствието си в България и поглеждат към други градове за втори и трети офиси;
• На този етап в община Велико Търново повечето аутсорсинг компании са в сферата на бизнес услугите, спрямо тези в информационните технологии. Това обяснява и големият ръст в административните услуги, които отчитат най-голям брой на нови работни места в общината. Макар и да се развива добре, секторът на информационните технологии все още не създава толкова нови работни места, тъй като процесът на преориентиране на технологични компании към вторичните центрове тепърва започва.

Икономиката на Велико Търново в контекста на регионалното развитие

• Велико Търново е ключов икономически център в рамките на Северен централен район (СЦР). За разлика от Североизточен район, който е силно доминиран от икономика на област Варна, в СЦР се наблюдава в по-голяма степен полицентричен модел;
• Русе и Велико Търново все пак са лидерите в района, като концентрират 60% от брутния вътрешен продукт на СЦР;
• За разлика от демографския подем и силната регионална роля на община Варна в Североизточния район обаче, Русе и Велико Търново все още не успяват да имат широк регионален ефект и да обърнат категорично негативните демографски тенденции.

Конкурентоспособност и потенциал за развитие

• Община Велико Търново е вторият по големина икономически център в Северен централен район и лидер по отношение на услугите. Разнообразният профил на Велико Търново – в икономически и културен/социален план, задава добри перспективи за развитие. Профилът на индустрията в община Велико Търново има специфичен характер, който го отличава от най-видимите процеси в индустриалното развитие на страната;
• Агломерационните ареали в Северен централен регион са разположени в двата края на региона, като ареалите на Габрово и Велико Търново имат значителна контактна граница помежду си. Ареалите на Велико Търново и Русе изграждат и са много добре свързани посредством централната основна ос на развитие в посока „север–юг“. Взаимодействието по тази ос е с много добър потенциал за ускоряване бъдещо развитие на региона;
• Ключово за индустриалното развитие на Велико Търново е партньорството със съседните общини – с фокус върху Горна Оряховица и Лясковец. Обособяването на Велико Търново като инвестиционна дестинация за индустриални инвестиции следва да обединява потенциала на тези общини – възползвайки се от човешкия капитал на Велико Търново и индустриалните терени на територията на периферните общини. И двете съседни общини са индустриални, като концентрацията на произведената продукция в преработващата промишленост е над 50% в Горна Оряховица и близо 80% в Лясковец. На територията на двете общини функционират и някои от най-големите предприятия в областта. Триградието Велико Търново - Горна Оряховица – Лясковец е логично да се разглежда и представя като една инвестиционна дестинация.

Анализ на икономиката на община Велико Търново