ПРОТОКОЛ № 43

 

От четиридесет и третото заседание на Великотърновския Общински съвет проведено на 22 март 2009 г. от 11.00 часа в залата на Община Велико Търново.

 

Заседанието беше открито от г-н Христо Христов – председател на Великотърновския общински съвет.

Г-н ХРИСТО ХРИСТОВ: Изключително ми е приятно да ви честитя днешния празник на В. Търново, в който отбелязваме празника на Св. четиридесет мъченици и запомнящата се дата на победата на Цар Иван Асен ІІ при Клокотница. Искам да поздравя с „добре дошли” всички гости, всички настоящи и бивши общински съветници и кметове, които са работили за добруването на града. Искам да поздравя всички граждани и да им пожелая да се чувстват наистина уникални, че живеят в богат на история град.

Г-н Христов представи гостите, присъстващи на заседанието: Временно изпълняващия длъжността посланик на Южна Африка, Генералния коннсул на Генералнто консулство на Руската федерация – гр. Русе, народните представители: Бойко Великов – коалиция „За България”, Стоян Витанов – коалиция „За България”, Марияна Костадинова – НДСВ, Касим Дал – ДПС, Ердуан Ахмедов – ДПС, Димитър Йорданов – ОДС, Иван Колчаков – ОДС, Мирослав Мурджов – „Движение напред”, главен комисар Николай Николов – директор на дирекция „Пожарна безопасност”, делагация от побратимения град Задар – Република Хърватия, начело с г-н Радован Донатов, кметът и председателят на ОбС – Г. Оряховица, кметът и председателят на ОбС – гр. Стражица, кметът на Асеновград, Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий.

Г-н Христов обяви проекта за дневен ред и го подложи на гласуване. Дневният ред беше приет с 32 „за”, „против” няма, „въздържали се” няма.

 

ДНЕВЕН РЕД:

  1. Удостояване със званието „Почетен гражданин на Велико Търново”.
  2. Връчване на награда „Велико Търново”.

ПО ПЪРВА ТОЧКА ОТНОСНО: Удостояване със званието „Почетен гражданин на Велико Търново”.

Г-н Христов прочете предложението на Комисията за удостояването със званието „Почетен гражданин на В. Търново” и даде думата на общинските съветници за изказвания.

Г-н ДРАГНИ ДРАГНЕВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми д-р Рашев, Ваше Високопреосвещенство, дами и господа общински съветници, граждани и гости за празника на В. Търново, вземам думата, за да изразя от името на Групата общински съветници от БСП и лично от свое име пълната подкрепа за предложението поетът Матей Шопкин да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на В. Търново”.

Ние с Матей сме почти връстници, учехме в две от престижните за времето си училища във В. Търново. Когато аз влизах в първи курс на Икономическия техникум, той вече завършваше последен курс на Строителния техникум, но Матей вече беше известен, защото пишеше стихове и първите от тях бяха посветени на В. Търново. За целите години на неговия житейски и творчески път той натрупа един огромен творчески капитал, с който вписа името си в почетния списък на най-заслужилите и талантливи наши земляци, които получиха и национално признание. Той винаги беше четен, обичан, търсен и беше отзивчив към своите почитатели. Няма как да не подчертая, че винаги беше отзивчив към всяка кауза, която е свързана с В. Търново. Спомням си преди 10 г., когато община В. Търново покани Матей Шопкин да бъде водеща личност при отбелязване Деня на будителите пред великотърновската общественост и интелигенция той изнесе един урок, изпълнен с много родолюбие.

Аз изразявам увереност, че всички мои колеги общински съветници ще подкрепят направеното предложение и затова си позволявам още отсега да кажа: Матей, на добър час! Носи с гордост и достолепие това високо отличие и както винаги досега пази и в твоето творчество, и дълбоко в сърцето си винаги едно специално място за В. Търново.

Г-н ХАСАН ХАДЖИХАСАН: Уважаеми г-н Председател, уважаеми г-н Кмете, гости, колеги общински съветници. Честит празник, уважаеми великотърновци и гости на старопрестолния и вечен Търновград! Групата на ДПС в ОбС – гр. В. Търонво подкрепяме кандидатурата на Матей Шопкин за званието „Почетен гражданин на град В. Търново”. Творецът отдавна и много пъти е доказвал с магията на словото си колко красив и обичан е градът на поречието на Янтра, нашият В. Търново. В стиховете си той разказва с душата си за величието на духа, природата и хората на нашия вечен град. Днес ние ще му благодарим и да се надяваме, че с делата си няма да го посрамим и ще сме достойни написаното от перото му за В. Търново.

Г-н МИЛЕН МИХОВ: Ваше Високопреосвещенство, Ваши превъзходителства, госпожи и господа народни представители, уважаеми г-н Кмете, г- н Председател на ОбС, госпожи и господа общински съветници, скъпи съграждани, от името на Група общински съветници „Движение напред” декларираме своята подкрепа за избирането за почетен гражданин на г-н Матей Шопкин. И след тази протоколна, задължителна декларация от мое име дълго се чудех какво да кажа на един всепризнат майстор на словото, какви думи да подбера и случаят ми даде отговор на това: няма по-добър венец от венецът, който самият поет и автор е съчинил и аз ще си позволя да използвам Вашите слова в приветствието на този ден:

Живей, когато имаш всичко

Или от всичко си лишен

И късай думите на срички,

За да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче

Или от плач си отвратен

От бели вълци и гпризачи,

Които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки

Сънувай неговия сън

И ако всичко си отрекъл,

Повикай слънцето отвън.

Живей, дори да си измамен

От собствената си съдба,

И вместо да усетиш рамо,

Усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко, а когато

Животът вече изгори,

Вдигни се пак и без остатък

Останките му събери.

Живей и всяка адска жега

С капчукова вода полей,

Дори да ти коват ковчега,

Живей, приятелю, живей!

Да живее почетния гражданин на В. Търново!

Проф. ИВАН ХАРАЛАМПИЕВ: Аз вземам думата от името на почетните граждани на В. Търново, в чиято група надявам се след малко ще се присъедини и поетът Матей Шопкин. Вземам думата аз, защото надявам се имам основание да го направя, дори и да не бях почетен гражданин. Милен Михов ме изпревари и прочете едно култово стихотворение, което наистина завършва много добре, но искам да кажа нещо друго: и г-н Шопкин е завършил „Българска филология”, и аз съм завършил „Българска филология”, т.е. в това сме колеги. Но в тази зала вероятно съм единственият, който е пял неговите стихове и много ми се иска някой ден пак да пея негови стихове. До него е неговата съпруга Магдалена, с която се родеем по кюстендилски произход и за която той написа чудесни стихове.

Но думата ми не е за това, което ние сме правили преди години. Матей Шопкин е от поколението, което силно изстрада промените в тези 20 години, но той е голямото изключение, защото ако отворите интернет ще видите каква популярност има той сред най-младите поети. Има разни страници на млади хора, които се представят с негови стихове, т.е. неговата изключителна лирична дарба му даваше сили в тези години на големи промени, за да оживее истински, без да хленчи и да стои здраво на своето място, което винаги е било по-високо от мястото на много други. Аз съм убеден, че ОбС ще подкрепи тази кандидатура и още сега го поздравявам. На добър час!

Г-н ТОШО КРЪСТЕВ – кмет на с. Арбанаси: Уважаеми г-н Председател, г-жи и г-да общински съветници, Ваше Високопреосвещенство, г-н Кмете, гости на празника на В. Търново, аз вземам думата не като кмет на Арбанаси, а като председател на читалище „Надежда” в подкрепа на номинацията, която беше направена днес за избор на почетен гражданин на В. Търново – поета Матей Шопкин. Изпитваме гордост, че след избирането на маестро Върбан Рангелов за почетен гражданин на В. Търново за 2005 г. г-н Шопкин ще бъде още една личност, свързана трайно с културната дейност на възрожденското читалище, удостоена с тази висока чест.

Младите творчески години на поета Матей Шопкин започват от читалище „Надежда”. В началото е 1954 г. Макар и ученик, със своя талант той вече е извоювал своето място в читалищния литературен кръжок под ръководството на Антон Дончев. Като негов член преживява трепетите на първите си публикации във вестник „Народна младеж”, вестник „Борба”, сп. „Родна реч”, сп. „Читалище”; печели първите си награди. Бързо се утвърждава сред водещите фигури в дейността на литературния кръжок и допринася за пълноценното му развитие. Това е само в началото. Днес поетът Матей Шопкин е безспорен литературен талант. Цялостната му поезия впечатлява с чувството на истински родолюбец и патриот. Паметни ще бъдат стиховете му за любимия Търновград, за България, пропити със славата и величието на древната ни история. Да възпитаваш в любов към род и родина чрез искрена, възвишена и благородна духовност – това е Матей Шопкин през погледа на читалище „Надежда”. Считаме, че избирането на Матей Шопкин за почетен гражданин на В. Търново е заслужено признание за целокупната му литературна и културно-просветна дейност.

Г-н Христов подложи на гласуване предложението по т. 1. Предложението беше прието с 34 „за”, „против” няма, „въздържали се” няма.

РЕШЕНИЕ № 532

 

На основание чл. 21, ал.,1 т. 22 от ЗМСМА, и чл. 12, ал.1 от Правилника за символите, печата и отличията на Община Велико Търново, Великотърновски Общински съвет удостоява със званието „Почетен гражданин на Велико Търново”

 

Матей Любенов Шопкин

 

Г-н МАТЕЙ ШОПКИН рецитира стихотворението си „Моя древна земя побеляла от кости и преспи...”.

Уважаеми г-н Кмете, уважаеми Дядо Григорий, уважаеми народни представители, гости от чужбина, приятели великотърновци, след като прозвуча моята съкровена „Молитва от Ботев връх” в душата ми с още по-голяма сила избликнаха чуства на радост, на гордост, на благодарност. Радвам се, че отново съм в старопрестолния град, великия град на България, града, граден с камък и с любов и с чувство за вечност. Гордост, че съм роден и израснал в древния, славен и преславен героически великотърновски край, гордост, че в душата ми навеки е изграден един мой, личен Търновград. С благодарност към кмета на община В. Търново – д-р Румен Рашев, към всички ръководители, към всички организации и ведомства, които са подкрепили моята кандидатура за почетен гражданин на В. Търново. Не мога да изброя имената на всички, но не мога да пропусна г-н Георги Стефанов, председател на Общинския комитет „Васил Левски”, където започва идеята за моята кандидатура, към Отечествения съюз, към ВТУ „Св. Кирил и Методий”, към Строителния техникум във В. Търново и към всички онези военно-патриотични организации, които са причина да застана с тази награда пред вас. Като млад поет преди години написах една поема „Приказка за Търновград”, която даде заглавието на моите три книги, посветени на В. Търново: „Приказка за Търновград”, „Благослов от Царевец” и „Обичам те, мой Търновград”. Тази поема завършваше така:

Сбогом Търновград, аз заминавам,

дай ми своя мъдър благослов,

сбогом град на българската слава,

сбогом град на първата любов!

Къде заминавах? Заминавах към пределите на войнишката си възраст, към широките аудитории на СУ „Св. Климент Охридски”, към огромната територия на българската поезия, където се извисяват високи, горди и безсмъртни върхове. Заминавах и в конкретния, и в преносния смисъл, и по пътищата на България, и по пътищата на света – от далечния Изток до Латинска Америка имах възможност да пребродя много пътища, да гостувам в много страни, да видя много земи и чудеса. С ръка на сърцето си искам да ви кажа: никога и никъде, при никакви обстоятелства не съм забравял къде са положени моите корени, не съм забравил родната си Долна Липница, моите родители, учителите си – и от Смесена гимназия, от Строителния техникум, не съм забравял читалище „Надежда” и читалище „Искра”, не съм забравял вестник „Борба”, а в по-новите години и вестник „Янтра днес”. Винаги съм носил в сърцето си и в душата си В. Търново като символ на моята обич към България. Днес г-н Рашев каза, че истинският българин винаги и навсякъде носи в сърцето си и в душата си Търновград. Аз съм от тези българи, г-н Рашев.

Сърдечна благодарност към всички, които се изказаха на сесията и които ме подкрепиха. Вие ги познавате – те са мои приятели или мои почитатели. И като казвам „почитатели”, в такива моменти човек си спомня много неща, но никога няма да забравя как една вечер преди години вървях по ул. „Гурко” и някаква магия ме обхвана, може би тази магия е поезията. Тогава написах едно стихотворение, наречено „Вечер в Търновград”, с което искам да ви поздравя и да завърша. (Г-н Шопкин рецитира стихотворението)

Дълбок поклон пред този вечен връх, издигнат в историята в душата и сърцето на България! Поклон пред нашите предшественици, поклон пред нашите съвременници, пред всички вас, които сте в тази зала и честит празник!

ПО ВТОРА ТОЧКА ОТНОСНО: Връчване на награда „Велико Търново”.

Г-н ЙОРДАН ГРОЗДАНОВ: Ваши превъзходителства, г-жи и г-да народни представители, Ваше Високопреосвещенство, г-н Председател на Великотърновския общински съвет, госпожи и господа, имам удоволствието като председател на комисията, натоварена да обяви наградите „Велико Търново-2009” да ви съобщя нашите решения.

На свое заседание на 16 март 2009 г. Комисията единодушно реши да бъдат присъдени три награди, една от които е колективна. Удостоените ще обявявам по азбучен ред.

Награда „Велико Търново” получава проф. д-р на техническите науки Борис Иванов Ангелов. Проф. Ангелов завършва с отличие Военно-инженерна академия в Москва през 1972 г. и започва преподавателската си работа във ВНВУ. Неговите научни разработки са в областта на теорията, конструкцията, бойната ефективност и експлоатация на машините на инженерно въоръжение. Проф. Ангелов е високоерудиран преподавател и цялостната му дейност е подчинена на девиза му „Живея и постигам целите си по начин, чрез който помагам и на другите да правят същото”. За своя принос в образованието и в научните изследвания в областта на техническите науки и във връзка с неговата 70-та годишнина проф. д-р на т.н. Борис Ангелов се удостоява с награда „Велико Търново 2009”.

 

Проф. д-р БОРИС АНГЕЛОВ: Уважаеми г-н Председател, Ваше Високопреосвещенство, дами и господа, позволявам си в този вълнуващ за мен момент да ви поздравя с празника на старопрестолния град, да пожелая на всички вас и на вашите семейства здраве, благополучие и много радост. Изразявам моята благодарност на ръководството на ОбС на нашия град за наградата, с която бях удостоен. Тази награда считам като признание за българското висше образование, за образованието като цяло, за българската наука, за колегите ми от академичния състав на двата университета в нашия град. Благодаря за приноса за тази награда, започвайки първо от моите учители от моето родно село, Строителния техникум – В. Търново, Военно-инженерната академия, благодаря за добрите условия, които бяха създадени за работа в нашия военен университет „В. Левски”, за сътрудничеството с ВТУ и на ръководството на Съюза на учените в България. Пожелавам на всички да се обърнем към света, да го опознаем, да вземем от другите това, което още нямаме и да го направим по-добре от тях.

 

Г-н ЙОРДАН ГРОЗДАНОВ: Награда „Велико Търново 2009” получава Колю Кънчев Дамянов. Завършил е СА „Д. Ценов” .- гр. Свищов. като магистър по управление. Основател е на Ротари клуб – В. Търново и негов пръв президент. Награждаван е 4 пъти с международната награда „Ротъри интернешънъл”. През 2000 г. инициира и стана един от основните дарители в изграждането на Вечния огън в паметника „Майка България”. От деня на запалването му на 22 март 2001 г. до днес г-н Дамянов поддържа със свои средства съоръженията и осигурява необходимото гориво. За изключителен морален и материален принос в полза на своите съграждани г-н Дамянов се удостоява с награда „В. Търново 2009”.

 

Г-н КОЛЮ ДАМЯНОВ: Уважаеми дами и господа общински съветници, уважаеми гости, честит празник на нашите съграждани. Приемам тази награда като една висока оценка на моя скромен принос, а така също и на дейността на Ротари клуба, която е насочена към това нашият град да става все по-красив и желан за нашите гости и да става все по-добро място за живеене.

Г-н ЙОРДАН ГРОЗДАНОВ: Наградата получава и клуб „Ротаракт” – В. Търново. Нашите млади съграждани от този клуб реализираха редица проекти в полза на обществото. Осъществиха и финансираха медийната кампания, свързана с майсторския клас на примата на операта Христина Ангелакова. Участваха в медийна кампания, призоваваща за безопасно управление на мотоциклети, реставрираха, обновиха и естетизираха Паметника на обесените, подготвят стартирането на кампания за възстановяване на една от църквите, построена от Колю Фичето, в ход са инициативите им за подобряването на градското пространство, грижите за деца в неравностойно положение. За изключителен морален и материален принос в полза на своите съграждани Ротаракт клуб се удостоява с награда „В. Търново 2009”.

 

Представител на „РОТАРАКТ”: Бих искал от името на „Ротаракт”-В. Търново да благодаря на община В. Търново и на ОбС-В. Търново за гласуваното ни доверие. Бих искал да ви уверя, че ние все така ще продължаваме нашата дейност и ще правим всичко, което е по силите ни да живеем в един по-добър град.

 

Г-н МИХАИЛ ТОРШИН – Ген. Консул на Руската федерация – гр. Русе: Уважаеми ръководители на ОбС, уважаеми съветници от ОбС – В. Търново, уважаеми Кмете, уважаеми Дядо Григорий, дами и господа, знаете че когато има празник в семейството, винаги е приятно, а празникът на града е двойно по-приятен. Помня, че когато бях съвсем млад и в Москва започнаха да празнуват празници на улиците, аз се питах: „Защо е необходимо това?”. После се появи празникът на град Москва. Това издига равнището на жителите на града, отговорността им. Днес за В. Търново беше казано много. Искам да кажа, че ми харесаха думите на Кмета, който каза, че са считали В. Търново за трети Константинопол, защото втори тогава е била Москва.

Аз напълно се присъединявам към думите на Матей Шопкин, който говори прекрасно и патриотично за В. Търново и за България. Град В. Търново е известен в Русия. Всички там прекрасно знаят Плевен, Шипка и В. Търново. ВТУ е известен и в България, и в Русия. Ние си сътрудничим добре. Хората на България и на В. Търново са добри, сърдечни. Това, което отличава вашия град, освен хората, е река Янтра, която протича през града и ви донася добро, а това, което е негативно, отнася надалеч.

Благодаря за поканата, желая ви щастие, здраве и много късмет.

 

Г-жа МИНА ИЛИЕВА съобщи, че са получени редица поздравителни адреси и прочете поздравителен адрес от президента на РБ - Георги Първанов.

Г-жа Илиева добави, че са получени поздравителни адреси от Председателя на УС на НСО, от посланика на Република Сърбия, от посланика на Украина, от генералния консул на Генералното консулство във Варна, генералния консул на Генералното консулство на Република Турция в Пловдив, от министъра на Държавната администрация и административната реформа, от министъра на икономиката и енергетиката – г-н Петър Димитров, от министъра на труда и социалната политика – г-жа Емилия Масларова, от министъра на финансите – г-н Пламен Орешарски.

Поздравителни адреси от кметовете на гр. Твер, на Асеновград, на Бобовдол, на Г. Оряховица, на Каварна, на Лясковец, на Кричим, на Стражица, на Павликени, от председателите на общинските съвети в Лясковец, Стражица, Павликени.

Г-жа Илиева добави, че са получени много поздравителни адреси и от неправителствени организации и подчерта поздравителните адреси от г-н Петър Христов и г-н Стефан Шарлопов.

 

Г-н РАДОВАН ДОНАТОВ – Н-к отдел „Култура”, гр. Задар, Република Хърватия: Г-н Председател, г-н Кмет на В. Търново, Отче Григорие, г-да съветници и наградени, позволете ми да ви предам поздравленията на Кмета на гр. Задар, на Общинското събрание на Задар и да ви поздравя от свое лично име. Поздравявавм ви също от името на всички граждани на гр. Задар, който се намира на брега на Адриатическо море и в който миналата година посрещнахме делегацията от гр. В. Търново, начело с г-н Рашев. От разговорите, които водихме, установихме, че двата града имат много общи неща. Фактът че тези два града си приличат като университетски градове, като културни центрове, е подкрепен с подписването на Повелята за сътрудничество и разбирателство. В досегашните контакти, особено тези от вчера, с определени представители от управлението на гр. Търново, установихме, че действително имаме приятелски и близки отношения и че има основа, мърху която да развиваме близки отношения в бъдеще и поради това си позволявам да ви наричам „драги приятели”.

 

Г-н БОРИСЛАВ МИНЧЕВ: Уважаеми г-н Председатлю на ОбС, уважаеми г-н Кмете, Дядо Григорий, дами и господа, изпитвам особено чувство на вълнение от най-сетне осъществения и безспорен факт: големият българин, изключителното поетическо сърце, което повече от 50 г. тупти с ритъма, с тревогите, с възходите и паденията на нашата прекрасна родина България, е удостоен с наградата „Почетен гражданин на В. Търново” – идея и инициатива, която Общински комитет ”В. Левски”, Общински съвет на Отечествения съюз и плеяда други родолюбиви организации, вкл. и Съюза на пенсионерите – В. Търново, Професионална гимназия по туризъм, Строителен техникум – В. Търново, и която в най-висша степен подкрепяме. Разбира се, най-баналното е да кажа „на добър час”, да прибавя пожелания за здраве, щастие и творческо дълголетие. Ние, от Комитет „В. Левски”, си позволихме в тези десетилетни срещи с Вашето безспорно поетично дарование да сътворим кратък, непретенциозен поетически текст, който е емоционален и чистосърдечен отклик, отзив на всичко онова, което Вие през годините ни внушихте с Вашето творческо дело.

Заседанието беше закрито в 12.20 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

            /ХРИСТО ХРИСТОВ/

ПРОТОКОЛИРАЛ:

            /Р. ГРЪНЧАРОВ/

 

ЗАМЕСТНИК – ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

ГЕОРГИ СТЕФАНОВ…………….

ЕВГЕНИ СТОЕВ………………….