Архитектурно - музеен резерват "Арбанаси"

АМР "Арбанаси"

Работно време:

9:00 - 18:00 (април-октомври)
9:00 - 17:00 (ноември-март)

Най-ранните сведения за съществуването на Арбанаси са от края на XV – началото на XVI век. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя. В годините след 1541 г. селището става собственост на великия везир на империята – Рустем паша. Възползвайки се от властта си той осигурява на Арбанаси изгоден статут, обявявайки го за дервенджийско селище. Срещу задължението да охраняват близкия проход, жителите му са освободени от доставки за армията и редица данъци. Преди смъртта на собственика му през 1569 г., Арбанаси и три близки селища са регистрирани като вакъф на Рустем паша. С приходите от вакъфираните селища, са изградени джамии, медресета, тюрбета и други богоугодни обществени сгради в Цариград и Русе. Значими парични суми се изпращат в Мека и Медина. От друга страна, живеещи в селищата от вакъфа християни имат редица привилегии, като най-осезаемо от тях се възползват жителите на Арбанаси.

Сведенията за придобитият статут на селището и жителите му се съдържат в един ферман от 1810 г., издаден от султан Махмуд II (1808–1839 г.). Този документ потвърждава правата и привилегиите, отразени в десет фермана, издадени преди това. Най-ранният от тях е от времето на султан Селим II (1568–1574 г.).Съгласно текста на тези документи животът, честта и имотът на жителите на селището са гарантирани от законите на страната. Те са освободени от правителствени данъци и налози, управлението им е автономно като на свободни граждани. Отговорност за спазаването на правата и задълженията носи управителят на вакъфа.

Узаконените привилегии превръщат Арбанаси в примамливо място за живеене. Наличните официални документи илюстрират тенденция към постоянно нарастване на броя на жителите на селището. През 1540–1541 г. облагаемите данъчни единици са 150, през XVII в. – 547, през XVIII в. – 700. В селището живее население с албански, български, гръцки и влашки произход, а обединяващия го фактор е източноправославното му вероизповедание. Важна роля за интеграцията на това пъстро по своя етнически произход население играят използвания гръцки език и писменост. В селището живеят представители на фамилии, чийто корени са от средите на балканската и византийска средновековна аристокрация. Сред тях се открояват имената на Трендафил Кантакузин, Братияно, Гьоргяки Филипеско, Бранковани и др. От рода на изселилия се от Арбанаси Полихрон произхождат народните благодетели Евлоги и Христо Георгиеви. Оттук водят началото си фамилиите Паница и Тафрили, родовете Хаджикостови, Ламбринови, Кандиларови, Русевич, Чокан, Чамурови, Лечеви, Брешови. Двама видни революционни дейци от епохата на Възраждането са родени в Арбанаси – Тома Кърджиев и Иларион Драгостинов.

Статутът на селището, данъчните облекчения, гаранциите за собствеността, обстоятелството, че е населено само с християни са предпоставките, обусловили бурния му икономически просперитет. Един от основните поминъци на населението е джелепчийството. Арбанашките търговци-джелепи закупуват и угояват по пасищата едър и дребен рогат добитък. Клането му е извършвано в кланниците на селището през късните есенни месеци. Месото е обработвано във вид на пастърми, суджуци, наденици, сушени и пушени езици. От лойта са произвеждани свещи и сапун. Кожите са обработвани и по този начин е осигурявана суровина за кожарските работилници. Основен потреибител на месните продукти и кожарските произведения е столицата на империята – Цариград. През XVII в. значителен подем бележи лозарството. Силно развито е бубарството. Арбанасчани са сред най-големите производители и износители на обработена коприна.

Приоритетно място в икономическия живот заема търговията. В началото на XVII в. арбанасчани активно са вплетени в международната търговска дейност. Особено интензивни са контактите с Трансилвания, благодарение на привилегиите, предоставени на търговците от трансилванския княз Георг I Ракоци. В продължение на десетилетия арбанасчани председателстват и участват в управителните тела на конституираните в Сибиу и Брашов търговски компании. Сведения с кои държави осъществяват търговска дейност жителите на селището дава католическия епископ Антонио Стефани. В доклад от 1685 г. той отбелязва, че “…арбанасчани търгуват с Италия, Полша, Унгария, Русия”. Известно е имено на арбанашки търговец осъществил контакти с Индия и Персия – Димитър Хинтинлията. Търговците от Арбанаси са имали специални граждански и съдебни привилегии, за които са издавани султански фермани и берати.

Наред с търговията арбанасчани се включват в монетните спекулации извършвани между Сибиу, Брашов, Свидов и Цариград. В резултат на това в селището е образуват големи парични депозити. В търговско-лихварските операции наред с мъжете са въвлечени и жени – арбанасчанките Махи и Елена.

Запазените данъчни регистри дават сведения какви занаяти са били практикувани в селището – казанджийство, шивачество, бояджийство, обущарство, чехларство, златарство и др.

Съществен фактор даващ отражение върху общия просперитет на Арбанаси е образованието и организацията на учебното дело. През XVII в. към храмовете в селището функционират килийни училища. Известни са имената на някои учители от това време – даскалите Йорго, Коста, Стою и др. Част от авторите на приписките в старопечатните книги са светски лица и това указание за високата степен на грамотност . През XVIII в. грижи за учебното дело и образованието полагат влашките и молдовските воеводи. През 1779 г. Александър Ипсиланти Бранковияну издава грамота, че създаването и издръжката на гръцкото класно училище в Арбанаси е за сметка на хазната на влашкия воевода. Такова училище в селището е имало още по времето на владетеля Константин Николае през 1732 г. Икономическият просперитет на Арбанаси дава отражение върху териториалния му обхват. В доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан отбелязва за селището: “Даже горе на планината има един град, отгдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи…”. По градоустройствения си вид Арбанаси е селище, съставено от отделни къщи крепости, оградени с високи каменни зидове. Архитектурният облик на арбанашката къща е резултат на сложно преплитане на балкански строителни традици, специфична битова култура, начин на живот и разнородни ететически влияния. Най-забележителните паметници на жилищната архитектура в селището издигнати през XVII – XVIII в. са: Констанцалиева, Хаджиилиева, Кандиларова, Бранковани, Нику Култукли, Ламбринова, баба Кали, хаджи поп Панайот и др.

Изключително важна роля в живота на селището играе Църквата. От средата на XVI в. до края на XVIII в. в Арбанаси са издигнати, многократно разширявани и стинописани 7 храма: “Рождество Христово”, “Св. архангели Михаил и Гавраил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги”, “Св. Атанасий”, “Св. Никола”, “Св. Богородица”. В Арбанаси резидират търновските митрополити. Превръщането на селището в един от големите центрове на православието го прави чест обект на посещение от йерарсите на източните патриаршии.

Бурното икономическо и културно развитие на Арбанаси е насилствено прекъснато през 1798 г., когато е нападнато и опустошено от кърджалийски дружини. След известен период от време селището постепенно се възстановява от погрома, но никога не достига предишния си блясък.

 

 
© 2017 Община Велико Търново. Условия за поверителност. Условия за ползване.