Община Велико Търново

 

 

Град Дебелец се намира на 6 км. югозападно от Велико Търново. Площта на землището е 26,28 кв. км. Границичи на север с град Велико Търново, на изток със село Присово, на юг с град Килифарево, а на югозапад с община Дряново. Живущото население е 4500 души, в това число с постоянен адрес 4087 души, с настоящ адрес 4032 души, с постоянен и настоящ адрес 3614 души.

Телефоненния код е 06117, а пощенския код е 5030. Землището на Дебелец е важен кръстопът - от него тръгват подходите към старопланинските проходи „Шипка”, „Прохода на републиката”, „Твърдишки проход” и презбалканската железопътна линия.

Градът е разположен в долния край на Беличината котловина, където река Белица събира водите си с Дряновска река на средна надморска височина от 152,85 м. Северно от града се простира висок хълм, наречен „Селския баир”. На запад от града се простират височините "Лесовище", "Стърчи крак", "Таушана", "Усойната", "Патряв дял", "Дебели рът", "Челиш могила" и "Чукара". На юг и югозапад са разположени хълмовете и върховете "Миньох", "Дяла", "Кулата", "Градище", "Парича", "Белишко поле", "Килифарските чуклини" и "Стърчугата".

 

 

В околностите на днешния град Дебелец от времето на Второто българско царство е имало старо селище и болярски резиденции с църкви и манастири. Преди освобождението, а и в първите години след него, в селото не е имало изселване. В края на ХІХ и началото на ХХ век миграционния процес бил насочен към големите градове Русе, Пловдив, София, Нови пазар и др. В резултат на това през 30-те години на ХХ век броят на жителите на Дебелец е 3820 души, а живущото население е 4815 души. През 1834 година дебелчани откриват своето килийно училище при църквата „Св. Марина”, в което учителства П. Р. Славейков. През 1862 година е построена още една църква - „Източник Св. Богородица”. Нейн строител е ученикът на майстор Колю Фичето - Стефан Г. Рабатиля. През 1872 година Хаджи Никола Самоук изработва по австрийски образец първата веялка. В следващите години производството на веялки се увеличава, а модела се усъвършенства. През 1907година моделът "Веялка", произведен в работилницата на Хаджи Никола Самоук, печели сребърен медал на Лондонското изложение. През 1879 година майсторът от Дебелец Никола Самоук построява Първото светско училище, на което поставя плоча с надпис: „Който иска наука - нека дойде тука!”. През 1885 година Никола Христов (Самоук) регистрира първата машинна фабрика "Напредък"  и поставя началото на машиностроенето в Дебелец, три години след първата индустриална фабрика на Добри Желязков от Сливен. През 1930 година се построява една от първите в България консервни фабрики „Консерва”. След няколко години тогавашната Популярна банка в Дебелец построява нова фабрика и през 1947 година двете се сливат, а това е днешната консервна фабрика "Трудово". Освен тези фабрики в Дебелец до 1944 година е имало две желязолеярници, три машинни фабрики, две маслобойни в селото и 50 пръснати из България и тухларницата на Стефан Бъчваров. През 1934 година отваря врати новото училище ОУ „Д-р Петър Берон”, в което днес учат над 300 деца. След 1944 година разпокъсаната и дребна промишленост се обединява в голям машиностроителен завод „Червена звезда”. През 1963 година е открито Професионалното училище по машиностроене и уредостроене, което през 2003 г. е преименувано в ПГМ „Н. Й. Вапцаров”. През 1974 година Дебелец е обявен за град.

 

 

Река Белица е един от най-големите притоци на река Янтра. Реката е защитена зона по Директивата за местообитанията с № BG 0000281, включена в европейската мрежа Натура 2000. Дряновска река е защитена зона по Директивата за местообитанията с № BG 0000281, включена в Европейската мрежа Натура 2000. Старият мост е построен преди повече от 350 години от неизвестен майстор. През 1864 година мостът е свързан с държавното шосе Дряново - Русе, строено от Мидхад паша по време на султан Абдул Азис. Мостът над река Белица е историческа реликва, защото според наследниците на хаджи Никола Самоук той е послужил за макет на моста край град Бяла. Мостът е деклариран като паметник на културата.

 

     Култура, бит, обичаи

   

Храмовият празник на църквата „Св. Марина” е първата неделя на месец август, а на църквата „Източник на Св. Богородица” е на 24 май. Традиционният празник (сбор) на град Дебелец е първата неделя на месец август. Празнува се с театрални постановки, изложби на местни художници, литературни вечери, детски празници, поход до язовира Тъмни лаг, гостуващи изпълнители и състави. Организатори на традиционния празник на града всяка година са сдружение "Гражданска инициатива - Дебелец 2002”, кметство Дебелец, НЧ „Съгласие”, сдружение „Подкрепа”, ЛРД „Кротуш”, ТД „Миньох” и спомоществователи - всички фирми на територията на града. Народно читалище „Съгласие - Дебелец” е основано през 1887 година по инициатива на местния учител Дончо Момчев Хаджиев. Библиотеката е обществена и осигурява равен достъп до знания и информация на всички свои ползватели. Разполага с 16 000 тома научна и художествена литература. Към библиотеката вече 10 години работи клуб „Краезнание”, който заедно с фолклорните формации към читалището издирва, изучава, пресъздава и съхранява автентичните традиции. В пъстрия букет от самодейни състави се открояват: Театрален състав със 120 годишна история,  ДЮТФ „Смехоран” с две театрални формации: деца и юноши, група за градски песни „Ретроритъм”, група за изворен фолклор „Росен здравец”, НЧ „Съгласие”, който е домакин на общинския преглед на градската песен.

В града функционира пенсионерски клуб „Мъдрост”, клуб „Вяра” на дружеството  на инвалидите, сдружение „Диабет - Вяра - Дебелец”. От 20 години съществува детски „Шах клуб”.

 

Адрес: гр. Дебелец, ул. „Георги Бенковски” № 30

Адрес на кметството: гр. Дебелец, ул. „П. Е. Търновски” № 64

 

Кмет на град Дебелец е г-жа Снежана Първанова

Телефон за връзка: 0888 279 831

Email адрес: snezhana.parvanova@veliko-tarnovo.bg