Община Велико Търново

 

Село Емен се намира на 25 км. западно от град Велико Търново. Селото е малко, разположено в живописен каньон, през който минава река Негованка. Площта на землището е 15кв. км. Пощенски код е 5065, а телефонен код – 061203. Населението на селото се е променяло през годините, като през 1934 г. възлиза на 884 жители, през 1975 г. – 282 жители, а при преброяването през 2001 г. – 103 жители. Към настоящият момент в селото живеят около 80 жители.

Село Емен е основано по времето на Второто българско царство, като природните му дадености са използвани за отбраната на тогавашната столица на България - Търново. Името на селото се среща в турски регистри от 1430 и 1638 година. В руски военни карти, използвани през Освободителната руско - турска война през 1876 г., селото е отбелязано с името Ямен,което се свързва низинното му разположение като в яма.

В землището на село Емен се намира природната забележителност „Каньонът на река Негованка” (Еменският каньон), на площ от 25,5 хектара, обнародвана в Д.В. бр. 1 от 1980 г. Каньонът предлага условия за най-разнообразна туристическа дейност. На хълма отдясно на входа на каньона се намира т.н. Еменско кале. То е било последователно римска, византийска и българска крепост. Намерени са оръжия и монети от тези времена.

Вляво в Каньона се намира деветата по дължина в България Еменска пещера, обитавана преди около 6000 години – през каменната, бронзовата и желязната епоха, с обща дължина 3113 м. В пещерата живеят пет вида прилепи, включени в Червената книга на България. На североизток, на около два километра от селото се е намирал манастирът ”Преображение Господне”, построен от цар Иван Шишман, но разрушен след Търновското въстание през 1595 година.

През 1991г. по инициатива на Българската асоциация за селски екологичен туризъм (БАСЕТ) в пролома на река Негованка е прокарана ПЪРВАТА в пояса до 300 м. надморска височина ЕКОПЪТЕКА на територията на България. Тя е предвидена за около 3 часов преход с живописни гледки, панорамни площадки, дървени мостчета и стълби, места за отдих. Екопътеката започва от самия край на селото и обхваща целия Еменски каньон. Посещава се от туристи от целия свят.

Землището на село Емен се намира в зоната на лесопарк ”Негованка”. Тук преобладават високостеблени дървета – дъб, цер, благун, ясен, габър, липа и др. Храстовидните видове също са много – леска, люляк, глог, трънка и др. В района се срещат и почти всички видове птици и бозайници, живеещи в България, както и черен щъркел – вид, включен в Червената книга на България. През землището и през самото село Емен протича река Негованка. На нея е построен язовир Негованка. Както в реката, така и в язовира живеят почти всички видове риби, които привличат много риболовци.

През 1879г. в село Емен е изградена църквата „Св. Архангел Михаил”. Тя се поддържа в сравнително добро състояние, в предвид малкото жители на селото. С развитието на туризма в селото, църквата започна да се използва и за сключване на църковни бракове. Обслужването се извършва от свещеник от град Павликени. Храмовият празник на село Емен е на 21 ноември – Архангелов ден (стар стил). Тогава се събират близки и роднини, напуснали селото през годините.

В селото има читалище, построено през 1958 г., носещо името „Светлина”, със 120 седящи места. Когато в селото са живеели повече хора, читалището е използвано за художествена самодейност, посрещане на Нова година, празнуване на Трифон Зарезан, Осми март, Първа пролет, сватби и др. С намаляването на жителите на селото, читалището се използва все по-рядко. На сградата на читалището има поставени паметни плочи на загиналите еменчани по време на Първата и Втората световна война, напомнящи за тяхната саможертва. Същите се поддържат в добро състояние.

Характерен местен обичай в село Емен е празнуването на Трифонов ден - Трифон Зарезан на 14 февруари (стар стил). Тогава се събират стари и млади, пременени, с шарени торби, пълни с баници, мезета, вино и се отива на лозята край селото. Там се зарязва и на връщане се ходи по къщите на лозарите, където се пее и пие за берекет през годината. Еменчани са известни майстори и ценители на виното, въпреки че повечето хора са в напреднала възраст и лозя вече почти не съществуват.

В село Емен са проведени две землячески срещи – през 1974 година и през 2008 година. Тогава се събраха еменчани от различни краища на страната, които са се изселили през годините. Роднини и приятели разменяха спомени за времената, когато къщите в селото бяха пълни с хора и всички живееха заедно. Защото в село Емен има около 200 къщи, а  днес обитаеми са само около 50. Кметският наместник на село Емен се казва Владимир Лазаров Стоянов, който живее в селото, притежава собствена къща и целият му род е от село Емен.