Община Велико Търново

 

   Момин сбор е село в Северна България. То се намира в Община Велико Търново на 10 км. северозападно от град Велико Търново по магистрала София - Варна. Населението се състои от 150 души, с надморска височина от 255 метра, площ на селото от 500 дка. и улична мрежа от 18 км. Село Момин сбор е електрифициран през 1939 година. Селото е оградено със средно високи хълмове и има равнинна и хълмиста част, като е обърнато на юг, изток и северозапад. Землището е около 10 500 дка земя и отделно пасища и гори. На север землището граничи със село Хотница, на изток със селата Беляковец и Леденик, на запад със село Балван, а на юг със село Пушево. Пощенският код на селото е 5067, телефонния код - 061107, а телефона, на който може да се свържете с кметското наместничество е  061107 / 237.

На северната  страна под селото има образуван микроязовир, където извира вода и след  това надземно и подземно се влива в Хотнишкия водопад. Преди влизане в селото има крайпътен ресторант „Горски кът”, работещ нон стоп, който предлага сръбска скара и хотелска база за нощувка. Непосредствено до селото на магистрала София - Варна, е разположена фирма „Сена” за продажба на автомобили втора употреба и бензиностанция „Лукойл”, където се намира магазин за пакетирани стоки и се предлага бърза закуска. На територията на село Момин сбор се намира фирма за производство на колбаси „Центромес” ООД и дървообработващо българо - немско предприятие „Дено - Дизайн” ООД.

 

 

В землището на селото местност „Тракиевото” има две могили – малка и голяма, където са живели траки. Срещу голямата могила е имало българско селище. Открити са архитектурни паметници, на времето е имало римски път, по който са минавали хора от Никопол, Русаля и Момин сбор за Велико Търново. По време на Руско-турската война, след бягството на турците българите се заселват в село Кестамбол (Момино сборище), като идват 24 семейства от съседните села Беляковец, Леденик, Гостилица, Самоводене, Пушево, Керека, Длъгня и други от дряновските села. След 1944г. Кестамбол е преименувано на село Момин сбор. При избухване на Балканската война през 1912г. Никола Димитров е доброволец в Македоно-одринското опълчение, който е роден 1874г. в Неврокоп и е бил жител на Кестамбол.

По време на Балканската война (1912г. - 1913г.), Първата световна война (1915г. - 1918г.) и Отечествената война (1944г. - 1945г.) от село Момин сбор са дадени 17 жертви. В тяхна памет и признателност, съселяните им са направили паметник и възпоменателна плоча. Поминъкът на населението по-рано е бил земеделие, а сега за съжаление са останали само пенсионери и земята се обработва от земеделска кооперация „Тера-Еко -97" ООД. През 1887г. е съборена джамията, в която има барелеф от траките (мъж и жена), който е запазен, а през 1888г. на нейно място е построена църквата „Св. Пророк Илия”.

 

 

В селото няма река. В северната част има микроязовир, който извира от по-голямо карстово дере и водата отива към Хотнишкия водопад, където е образувала много красив каньон. Там има изградена стара чешма, където често отсядат туристи. Самото село има две местни чешми „Голямата чешма” и чешма „Гаргата”, които са каптирани и водата никога не спира. Към „Голямата чешма” има изградени корита за водопой на животните, а излишната вода се ползва в изградено малко перило за нуждите на населението. Близо до центъра на селото има и обществен кладенец „Бораджийския”, който е отремонтиран със съвременен покрив и кофа за вода.

 

 

Читалище „Просвета-1926” съществува от 1926г. Помещава се в сградата на училището в село Момин сбор, което е закрито през 1960г. поради липса на деца. Тогава училището е посещавано и от децата на село Пушево. Изградено е с доброволен труд, средства и материали от населението. Читалището е било и остава културен институт на селото за развитие и съхранение на традициите, за повишаване образоваността на населението. Съвместно с кметството се провеждат мероприятия по различни поводи и празници. През 2005г. е изградена певческа група за стари градски песни, която участва в прегледи и конкурси на областно ниво. От 1985г. е открита библиотека в голямата стая на училището, в която има разнообразна литература, която периодично се обновява и лятно време се ползва от всички поколения, които идват в селото. Има и етнографска сбирка в Пенсионерския клуб. Празникът на селото е 2 август - „Илинден”. По традиция в селото се честват всички християнски и народни обичаи. Селото участва в различни общински и областни прегледи, където се представят наши специалитети, особено „Бял мъж” и др. Няма Младежки клуб, тъй като в селото няма младежи, но от 2006г. функционира „Клуб на пенсионера и инвалида", разположен в сградата на училището, където всички пенсионери се събират на раздумка и честване на празници и рождени дни.